Емил Вълев: Човек не спира да се стреми, докато е жив

Той е художник, музикант, създател на групата “Виолетов генерал“, която в началото на 90-те, наред с “Нова генерация“, дефинира понятието “ъндърграунд“.

Той е Емил Вълев и е главен герой в “Нашият ден“.

“Всеки от нас е засегнат от пандемията, особено хора, които са на свободна професия и зависят от заведенията, пътуванията, комуникациите. Всичко отиде в някакви строги ограничения. От друга страна, животът непрекъснато се променя, той е толкова сложен и странен, че и с пандемия, и без – пак е една лудница, особено в последните десетилетие след падането на желязната завеса.“

Как се промени “Виолетов генерал“ в последните десетилетия

“Естествено, човек се променя и се развива, трансформира се, в зависимост от вътрешните си търсения и от външната среда. Както казват психолозите, “човек е нещо, което съществува в два свята – вътрешен и външен“. Когато се променя външният свят, ти също се променяш. В последните години след едно дълго статукво, което съществуваше след Втората световна война, светът динамично започна да се променя.

И нашата работа с групата, и моето развитие също бяха доста променливи. Започнах с един конкретен даркуейв, след това се тръгна към едни по-техно ритми. След това аз с едни швейцарски артисти се увлякох много по по-абстрактната музика. И сега пак се връщам към по-конкретна материя, защото така го усещам. Един автор трябва да усеща нещата и да ги чувства, да ги харесва, да ги обича. Човек не спира да желае и да се стреми, докато е жив и сигурно така трябва.“

Влияние на изобразителното изкуство върху музиката

“Мисля, че много съвременни творци от цял свят имат по-широк спектър от интереси в изкуството. Още повече сега с информацията и със съвременните средства – компютри, различни начини на творчество – стимулира хората на изкуството да опитват в различни сфери.

При мен музиката беше една детска мечта. Много обичах да слушам музика. В един момент явно това ме подтикна да започна да се занимавам по-сериозно. Във Франция започнах по-сериозни занимания. Мога да кажа, че по-скоро съдбата ме насочи към тези неща. Не знам доколко вътрешните желания се проектират върху живота на човек и доколко външните обстоятелства го формират.“

Философията в музиката

“По принцип се казва, че хората, които се занимават с изкуство, са по-чувствителни. Най-малкото защото развиват чувствителността си чрез работата си, чрез това, което правят. Това пак е индивидуално и зависи от човека. Смятам, че всеки човек има емоции, чувства, възприема понякога много дълбоко нещата с болка и тъга. Това е един много дълъг разговор, защото може би смисълът на човешкия живот е точно, срещайки се с този живот в материята, да се изпита неговата чувствителност, неговата емоционалност като реакция спрямо нещата, които му се случват. Ние сме малко като камъните в реката, които ги влачи течението, и лека-полека острите ръбове се изглаждат.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.