Преди седемдесет години в полите на Родопите Комитетът за изкуство, наука и култура към Околийския народен съвет – Смолян, е сформирал полупрофесионален Среднородопски театър.
На първото заседание на художествения съвет, състояло се на 13 април 1951 г. в Народно читалище „Христо Ботев – 1871“, театърът е наречен Родопски народен театър.
Негов първи директор е Райчо Гаврилов. Директорът командирова от Пловдив до Смолян за режисьор на първата постановка Сашо Симов. Заповед №2 е за първите назначения на работа – 14 артисти (Петър Бечев, Иван Чичовски, Мария Чичовска, Мария Палагачева, Мария Пенчева, Георги Палагачев, Христо Колев, Лазар Лазаров, Бельо Белев, Добрина Гавраилова, Васил Каймакамов, Маруся Колева, Иванка Маринова, Радка Атанасова), художник-сценограф (Кирил Гончаренко) и сценичен работник (Никола Каракехайов).
Първият работен ден е 3 май 1951 г. Първата избрана пиеса в репертоара на театъра е „Сватба“ от Мария Симова.
Премиерното представление е играно на 14 юли 1951 г., което е официалното откриване на Родопския театър. Първият щатен професионален режисьор е Димитър Пунев, първият драматург – Михаил Величков, които са назначени през 1952 г.
С указ №14 от 23 януари 2006 г. на президента Георги Първанов, по предложение на министъра на културата проф. Стефан Данаилов, театърът е преименуван на Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“.
Сградата на Родопски драматичен театър е построена през 1984 година и е уникална като мащаб и архитектура на територията на страната. Според класация на САБ тя е в двадесетте най-добри сгради на столетието. Проектът на проф. арх. Стефан Попов (Професор на Международната академия по архитектура) печели Награда на Американския институт по архитектура – „Специален приз“ на Третото световно биенале за архитектура в САЩ – 1985 г.
В своята 70-годишна история значими имена в българския театър са раздавали таланта си на сцената на театъра в Смолян, сред които актьорите (по азбучен ред) Бончо Урумов, Венелин Пехливанов, Елена Баева, Елка Михайлова, Златина Тодева, Иван Балсамаджиев, Илка Зафирова, Кирил Варийски, Кръстю Лафазанов, Маргарита Дупаринова, Майя Остоич, Мая Новоселска, Никола Тодев, Продан Нончев, Цветана Манева, и много други. Сред режисьорите (по азбучен ред) Александър Морфов, Андрей Чапразов, Асен Шопов, Бина Харалампиева, Богдан Сърчаджиев, Борис Панкин, Борислав Чакринов, Вили Цанков, Енчо Халачев, Йордан Саръиванов, Крикор Азарян, Леон Даниел, Любен Гройс, Теди Москов, Юлия Огнянова и много други.
Как съществува театърът в днешно време, разказва в “Нашият ден“ настоящият му директор Румен Бечев.
“Всеки театър си има своя облик. Но хубавото е, че станаха тези 70 години във времето, в което малко трудно могат да бъдат правени тържества или да има голяма гласност. Ние сме се подготвили да посрещнем тази годишнина с едно хубаво заглавие по разкази на Константин Канев “Юдина ела“. Това ще бъде нашето отбелязване на годишнината.
В началото, когато е бил основан театърът, се е наричал “Народен театър“, но мисля, че по онова време всички театри са носели това име. Имаме намерение да издадем една малка книжка за тези 70 години. Но, гледайки архивните материали, които имаме, откриването на този театър в Смолян е било нещо уникално.
Невероятни посещения на театъра, хората просто са се носили на ръце тия първи актьори. Които са ходили по всички малки и големи селца. Това нещо е било голямо чудо, което се е случило в нашия край. Това чудо продължава да живее и се радвам, че преживя толкова странни ситуации в своя живот.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg