Преди седемдесет години в полите на Родопите Комитетът за изкуство, наука и култура към Околийския народен съвет – Смолян, е сформирал полупрофесионален Среднородопски театър.
На първото заседание на художествения съвет, състояло се на 13 април 1951 г. в Народно читалище „Христо Ботев – 1871“, театърът е наречен Родопски народен театър.
Негов първи директор е Райчо Гаврилов. Директорът командирова от Пловдив до Смолян за режисьор на първата постановка Сашо Симов. Заповед №2 е за първите назначения на работа – 14 артисти (Петър Бечев, Иван Чичовски, Мария Чичовска, Мария Палагачева, Мария Пенчева, Георги Палагачев, Христо Колев, Лазар Лазаров, Бельо Белев, Добрина Гавраилова, Васил Каймакамов, Маруся Колева, Иванка Маринова, Радка Атанасова), художник-сценограф (Кирил Гончаренко) и сценичен работник (Никола Каракехайов).
Първият работен ден е 3 май 1951 г. Първата избрана пиеса в репертоара на театъра е „Сватба“ от Мария Симова.
Премиерното представление е играно на 14 юли 1951 г., което е официалното откриване на Родопския театър. Първият щатен професионален режисьор е Димитър Пунев, първият драматург – Михаил Величков, които са назначени през 1952 г.
С указ №14 от 23 януари 2006 г. на президента Георги Първанов, по предложение на министъра на културата проф. Стефан Данаилов, театърът е преименуван на Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“.
Сградата на Родопски драматичен театър е построена през 1984 година и е уникална като мащаб и архитектура на територията на страната. Според класация на САБ тя е в двадесетте най-добри сгради на столетието. Проектът на проф. арх. Стефан Попов (Професор на Международната академия по архитектура) печели Награда на Американския институт по архитектура – „Специален приз“ на Третото световно биенале за архитектура в САЩ – 1985 г.
В своята 70-годишна история значими имена в българския театър са раздавали таланта си на сцената на театъра в Смолян, сред които актьорите (по азбучен ред) Бончо Урумов, Венелин Пехливанов, Елена Баева, Елка Михайлова, Златина Тодева, Иван Балсамаджиев, Илка Зафирова, Кирил Варийски, Кръстю Лафазанов, Маргарита Дупаринова, Майя Остоич, Мая Новоселска, Никола Тодев, Продан Нончев, Цветана Манева, и много други. Сред режисьорите (по азбучен ред) Александър Морфов, Андрей Чапразов, Асен Шопов, Бина Харалампиева, Богдан Сърчаджиев, Борис Панкин, Борислав Чакринов, Вили Цанков, Енчо Халачев, Йордан Саръиванов, Крикор Азарян, Леон Даниел, Любен Гройс, Теди Москов, Юлия Огнянова и много други.
Как съществува театърът в днешно време, разказва в “Нашият ден“ настоящият му директор Румен Бечев.
“Всеки театър си има своя облик. Но хубавото е, че станаха тези 70 години във времето, в което малко трудно могат да бъдат правени тържества или да има голяма гласност. Ние сме се подготвили да посрещнем тази годишнина с едно хубаво заглавие по разкази на Константин Канев “Юдина ела“. Това ще бъде нашето отбелязване на годишнината.
В началото, когато е бил основан театърът, се е наричал “Народен театър“, но мисля, че по онова време всички театри са носели това име. Имаме намерение да издадем една малка книжка за тези 70 години. Но, гледайки архивните материали, които имаме, откриването на този театър в Смолян е било нещо уникално.
Невероятни посещения на театъра, хората просто са се носили на ръце тия първи актьори. Които са ходили по всички малки и големи селца. Това нещо е било голямо чудо, което се е случило в нашия край. Това чудо продължава да живее и се радвам, че преживя толкова странни ситуации в своя живот.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..
"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято на 2024 година. Изложбата става сега през ноември. Тя е предназначена за очите и сърцата на хората,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава слушателтие на "Нашият ден" с акцентите в програмата , която предстои да бъде обявена в завършен вид съвсем скоро. Една от звездите на международната литературна сцена, която ще гостува в България..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков, преподавател по фотография в НАТФИЗ. Темата бе фотографията – изкуство, вдъхновение и наследство. Теодора Нишков, фотограф и наследница на писателя Димитър Подвързачов, представи своето творчество..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg