Преди седемдесет години в полите на Родопите Комитетът за изкуство, наука и култура към Околийския народен съвет – Смолян, е сформирал полупрофесионален Среднородопски театър.
На първото заседание на художествения съвет, състояло се на 13 април 1951 г. в Народно читалище „Христо Ботев – 1871“, театърът е наречен Родопски народен театър.
Негов първи директор е Райчо Гаврилов. Директорът командирова от Пловдив до Смолян за режисьор на първата постановка Сашо Симов. Заповед №2 е за първите назначения на работа – 14 артисти (Петър Бечев, Иван Чичовски, Мария Чичовска, Мария Палагачева, Мария Пенчева, Георги Палагачев, Христо Колев, Лазар Лазаров, Бельо Белев, Добрина Гавраилова, Васил Каймакамов, Маруся Колева, Иванка Маринова, Радка Атанасова), художник-сценограф (Кирил Гончаренко) и сценичен работник (Никола Каракехайов).
Първият работен ден е 3 май 1951 г. Първата избрана пиеса в репертоара на театъра е „Сватба“ от Мария Симова.
Премиерното представление е играно на 14 юли 1951 г., което е официалното откриване на Родопския театър. Първият щатен професионален режисьор е Димитър Пунев, първият драматург – Михаил Величков, които са назначени през 1952 г.
С указ №14 от 23 януари 2006 г. на президента Георги Първанов, по предложение на министъра на културата проф. Стефан Данаилов, театърът е преименуван на Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“.
Сградата на Родопски драматичен театър е построена през 1984 година и е уникална като мащаб и архитектура на територията на страната. Според класация на САБ тя е в двадесетте най-добри сгради на столетието. Проектът на проф. арх. Стефан Попов (Професор на Международната академия по архитектура) печели Награда на Американския институт по архитектура – „Специален приз“ на Третото световно биенале за архитектура в САЩ – 1985 г.
В своята 70-годишна история значими имена в българския театър са раздавали таланта си на сцената на театъра в Смолян, сред които актьорите (по азбучен ред) Бончо Урумов, Венелин Пехливанов, Елена Баева, Елка Михайлова, Златина Тодева, Иван Балсамаджиев, Илка Зафирова, Кирил Варийски, Кръстю Лафазанов, Маргарита Дупаринова, Майя Остоич, Мая Новоселска, Никола Тодев, Продан Нончев, Цветана Манева, и много други. Сред режисьорите (по азбучен ред) Александър Морфов, Андрей Чапразов, Асен Шопов, Бина Харалампиева, Богдан Сърчаджиев, Борис Панкин, Борислав Чакринов, Вили Цанков, Енчо Халачев, Йордан Саръиванов, Крикор Азарян, Леон Даниел, Любен Гройс, Теди Москов, Юлия Огнянова и много други.
Как съществува театърът в днешно време, разказва в “Нашият ден“ настоящият му директор Румен Бечев.
“Всеки театър си има своя облик. Но хубавото е, че станаха тези 70 години във времето, в което малко трудно могат да бъдат правени тържества или да има голяма гласност. Ние сме се подготвили да посрещнем тази годишнина с едно хубаво заглавие по разкази на Константин Канев “Юдина ела“. Това ще бъде нашето отбелязване на годишнината.
В началото, когато е бил основан театърът, се е наричал “Народен театър“, но мисля, че по онова време всички театри са носели това име. Имаме намерение да издадем една малка книжка за тези 70 години. Но, гледайки архивните материали, които имаме, откриването на този театър в Смолян е било нещо уникално.
Невероятни посещения на театъра, хората просто са се носили на ръце тия първи актьори. Които са ходили по всички малки и големи селца. Това нещо е било голямо чудо, което се е случило в нашия край. Това чудо продължава да живее и се радвам, че преживя толкова странни ситуации в своя живот.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
"Есенни театрални срещи в Русе" – така се нарича новият фестивал, чието първо издание ще се проведе от 8 до 13 октомври в крайдунавския град. Основен организатор е Катя Костова – българка, живееща от десетилетия в Берлин и председател на сдружение "Кауза Пещера", а партньор и домакин на театралния празник е Драматичният театър " Сава..
Преди шест години на режисьора Бойко Боянов му хрумва идеята да разкаже историята на един клас, който се събира за среща след 30 години. От искреността на всеки един, дошъл на сбирката, започва да прозира предисторията на "Клас 90" – дебютния филм на Боянов, който се срещна за първи път с публиката си на 42-рата на "Златна роза". Заедно със..
Книгата "Грация на смеха. Или за спецификата на комическото белканто в операта "Дон Паскуале" от Гаетано Доницети. Теоретични и режисьорски подходи" от Стефан Донев е възможност да се проследи опита на автора като режисьор "да открие и разясни", по думите на Петър Пламенов, спецификите и "неповторимото очарование" на шедьовъра на Доницети. Стефан..
Задава се циркова революция! От 10 до 13 октомври в "Топлоцентрала" ще се проведе едиснтвеният по рода си фестивал в Бълагрия, посветен на съвременния и социален цирк – "ЦИРКОЛЮЦИЯ". Организаторът от фондация "Мини Арт" Гео Калев и огненият артист от колектив "Агнон" Кристиян Димитров запознават слушателите на "Артефир" с..
Англоезична поезия от XIV в. до XXI в. съдържа новото издание "Потомството на Чосър". Мащабната антология в "Артефир" представя лично нейният преводач и съставител проф. Александър Шурбанов. Това не е канонична, а лична антология, подчертава гостът. Избраните произведения в книгата са такива, оставили през годините следа в..
Полковник Амир Горен, утвърден международен експерт по въпросите на антитероризма, ветеран от 8 войни, активно участвал в стотици бойни действия, който..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" имахме удоволствието да разговаряме с д-р Ани Шкодрова – психиатър с дългогодишен опит и съосновател..
На днешния 4 октомви се отбелязват 121 години от рождението на Джон Винсент Атанасов, известен като "бащата на компютъра". Роден в семейство на българин и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg