Виждали сме го в картини, илюстрации, театрални представления, настолни игри, карти. Интернет също изобилства от изображения и истории на прочути кралски шутове… Всичко е ясно, толкова ясно, че започваш да се питаш откъде всъщност знаем какво е шут, каква е била позицията му, кои са били хората, изпълнявали тази роля, съществували ли са наистина във вида, в който си ги представяме, и защо образът на шута е толкова жив и многозначителен днес, когато кажем за някого, че се държи като шут. Въпроси, напълно достатъчни, за да започнем нашето търсене на истината зад представата. Започваме с издирването на далечните първообрази на придворния шут, докъдето, разбира се, позволяват писмените източници, достигнали до нас.
Доротея Табакова е гл.ас. в катедрата по класическа филология на СУ, преподавателка и преводачка на старогръцки и латински автори, у които открива свидетелства за фигури и поведения, близки до шутовските, и предпоставки за съществуването им. Философът волнодумец, смехотворецът и паразитът нарушават реда и правилата, но, парадоксално, ролята им е част от регламента. Нещо повече, тя може да им осигурява прехраната. Това не изключва риска от здрав бой дори от екзекуция.
Подобно балансиране по ръба на бръснача ще видим и в образа на шута векове по-късно. Но засега сме в Античността, откъдето тръгва в разказа си философът проф. Георги Каприев, за да продължи към Източната империя – Византия – и по-късни образци за регламентирано скандални персонажи.
Юродивият ради Христа е забележителна фигура в източното православие като крайно проявление не просто на нарушаване на правилата, а на пълното им и скандално отхвърляне, разказва историчката доц. Веселина Вачкова.
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..
В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..
В Хамбург от 21 до 23 октомври се провежда Hydrogen Technology World Expo – най-голямото събитие в света, посветено на водорода. Учени, инженери, изследователи, политици и бизнес лидери се срещат в Хамбург, за да си сътрудничат и да ускорят водородната революция. Осем европейски журналисти, избрани чрез неотдавнашния конкурс на CLEW..
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Децата и изкуственият интелект – какво е новото лице на опасностите в интернет? Нужна ли е забрана на социалните мрежи за деца? Гост на предаването..
Седмицата минава под знака на 100-годишнината от рождението на художника Борис Димовски – майстор на карикатурата и илюстрацията с огромен принос за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg