Виждали сме го в картини, илюстрации, театрални представления, настолни игри, карти. Интернет също изобилства от изображения и истории на прочути кралски шутове… Всичко е ясно, толкова ясно, че започваш да се питаш откъде всъщност знаем какво е шут, каква е била позицията му, кои са били хората, изпълнявали тази роля, съществували ли са наистина във вида, в който си ги представяме, и защо образът на шута е толкова жив и многозначителен днес, когато кажем за някого, че се държи като шут. Въпроси, напълно достатъчни, за да започнем нашето търсене на истината зад представата. Започваме с издирването на далечните първообрази на придворния шут, докъдето, разбира се, позволяват писмените източници, достигнали до нас.
Доротея Табакова е гл.ас. в катедрата по класическа филология на СУ, преподавателка и преводачка на старогръцки и латински автори, у които открива свидетелства за фигури и поведения, близки до шутовските, и предпоставки за съществуването им. Философът волнодумец, смехотворецът и паразитът нарушават реда и правилата, но, парадоксално, ролята им е част от регламента. Нещо повече, тя може да им осигурява прехраната. Това не изключва риска от здрав бой дори от екзекуция.
Подобно балансиране по ръба на бръснача ще видим и в образа на шута векове по-късно. Но засега сме в Античността, откъдето тръгва в разказа си философът проф. Георги Каприев, за да продължи към Източната империя – Византия – и по-късни образци за регламентирано скандални персонажи.
Юродивият ради Христа е забележителна фигура в източното православие като крайно проявление не просто на нарушаване на правилата, а на пълното им и скандално отхвърляне, разказва историчката доц. Веселина Вачкова.
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката. Доскоро са я интересували..
Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..
България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия ( Global Young Academy – GYA ). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност...
Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма. Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до..
На 26 април 2025 г. (събота), от 11:00 до 15:30 часа Физическият факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" отваря вратите си за всички, които искат да прекарат няколко интересни и ползотворни часа, вдъхновени от науката – ученици, учители, родители, деца, студенти, изследователи и граждани. В рамките на събитието посетителите ще могат да видят, че..
На 6 март министърът на културата Мариан Бачев отстрани арх. Петър Петров от поста директор на Националния институт за недвижимо културно наследство..
Новото българско кино, което приковава зрителите към екрана, провокира у заинтересованите от филмовия процес въпроси за това какви са ключовите аспекти на..
Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg