Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго неглижирани здравословни проблеми, не приемат друго решение, освен скалпела. И от чисто професионална и морална гледна точка са прави.
С доц. Дарданов говорихме за т. нар. банални и за по-сложните операции в коремната хирургия: херния, апендицит, жлъчка, панкреас, дебело черво... Стигнахме и до онкологичните диагнози, които налагат не само радикална хирургическа намеса, но и последващо адекватно химио - и лъчелечение.
Нашият медицински "маршрут" премина през различни казуси и конкретни примери, които дават информация за симптоматиката и анамнезата на заболяванията. А това до голяма степен е решаващо за последващото адекватно лечение.
По телефона в ефир се включи и преподавателят – учен, учител и водещ специалист в областта на анатомията, акад. Владимир Овчаров. Той анализира огромната роля на познанията по анатомия, които "развързват" ръцете на хирурзите и ги насочват към най-точния избор на оперативна техника и лечение.
В съботното издание на програма "Христо Ботев" "За здравето" традиционно говорихме и за избора на нашия гост да бъде лекар и хирург, за мотивите му и удовлетвореността от работата. Завършихме здравната среща с множество съвети към аудиторията: да бъде бдителна при определени аномалии, хората да се самонаблюдават и да не се страхуват (или срамуват) от преглед при лекар-специалист.
Следващото издание "За здравето" ще бъде основно посветено на ваксинопрофилактиката, на очакваните щамовете грип и Ковид през тази зима и на начините за профилактика и укрепване на имунитета.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
