Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ – една от най-популярните пиеси на Олби

Едуард Олби
Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ на американския драматург Едуард Олби е една от най-емблематичните пиеси за неговото творчество. Той пише този текст през 1962 г., а една година по-късно „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ печели наградата „Тони“ за най-добра пиеса, а също и отличието на нюйоркската критика. През 1963 г. пиесата е номинирана за наградата „Пулицър”, но журито е разделено, Олби не получава отличието, но журито така и не успява да излъчи друг победител.

Няколко години по-късно излиза и едноименният филм с участието на с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън в главните роли. Екранизацията на режисьора Майк Никълс получава номинации в 13 категории и печели 5 статуетки „Оскар“.

Днес е трудно да се каже колко пъти тази пиеса е била поставяна на сцена, защото това е една от най-известните пиеси на Олби. Нещо повече – критиците често наричат „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ учебник по писане на драматургия.

Сега има ново книжно издание на „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“, отново в превод на Григор Павлов и с корицата на Капка Кънева. 

„Цялостност и непоклатимост. Това са думите, които изникват в съзнанието ми при спомена за Едуард Олби. Някои биха назовали същото с латинизма „интегритет“, други биха се позовали на почтителното „стара школа“, а защо и да не се позовем на употребявания от него самия израз gravitas. Цялостните хора са рядкост, защото излъчват стоическо спокойствие пред преходността на живота“, пише режисьорът Явор Гърдев в своите бележки, включени в книгата.

Издателката Гергана Димитрова разказва защо на този драматургичен текст може да се гледа като на добра литература.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Брайл ФМ навърши 10 години

Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят.  Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно.  Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..

публикувано на 26.11.24 в 18:46

Пространството на книгата

Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..

публикувано на 26.11.24 в 17:06

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...

публикувано на 26.11.24 в 16:31
Цвета Ботева

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия.  Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..

публикувано на 26.11.24 в 16:10
Валентина Радинска

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..

публикувано на 26.11.24 в 14:05