Освен с двамата си космонавти – Георги Иванов и Александър Александров – и многото научни изследвания, България се включва в изследването на Космоса и с разработката на космически храни. Ние сме третата страна в света след САЩ и Русия, която е започнала да ги произвежда.
С какво са по-различни те от храните, които ядем? Все още ли произвеждаме храни за астронавти?
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. д-р Илиана Начева, директор на Института по криобиология и хранителни технологии:
“Космическите храни, това е една технология, която е на основата на процеса лиофилизация. Това е принцип във физиката, познат още като т.нар. сублимация, при който от непосредствено твърдо състояние преминава в газообразно. Продуктът предварително се замразява, след което се изтеглят кристалите под вакуум, благодарение, на което се получават много интересни по структура храни.
Те са с много фина структура и консистенция. Съдържат около 2 до 5% влага, но имат изцяло съхранени хранителни биологично активни вещества и вкусово ароматен комплекс, което им позволява да доставят в усвоима форма всички, необходими за организма хранителни и биологично активни вещества. При този метод на обработка протеините не се разрушават, витамините се запазват и ензимите запазват своята активност. Благодарение на което продуктите, изсушени по тази технология, се отличават с много високо качество.
Практически всяка храна може да се обработи по този начин. С изключение на тези, които съдържат голямо количество захари. И продукти, които са с високо съдържание на мазнини. Те са единствените, които не подлежат на процеса лиофилизация. Всичко друго може да бъде изсушено. Плодове, зеленчуци, меса, риби кисело-млечни продукти. Натурални белтъци, плодови сокове, кафе и всякакви други продукти.
Лиофилизация е абсолютно възможна и на вече готово ястие. На тази основа е създадено и българското космическо меню, което е разработено с готови хранителни ястия. То е изпитано по време на двата съвместни съветско-български полета и е съставено от над 20 вида лиофилизирани храни. Това са супи, основни ястия от българската национална кухня, млечно-кисели десерти, плодове, ядки, лютеница.“
Човешкият организъм в открития Космос
“Условията са различни, затова нашите храни са съобразени с тези изменения. Космонавтите казват, че се променят вкусовите им усещания. Имат желание за употреба на малко по-пикантна, по-овкусена храна. С това се характеризира и нашата кухня. Повече протеини и фибри има в космическите храни, което е насочено към обездвижването, което се получава.
За съжаление в момента не работим за Космоса. Ние имаме разработена технология, имаме разработени много видове ястия, но нямаме възможност да ги прилагаме. Последната година имахме дори с Европейската космическа агенция нови видове хранителни модули, в които сме включили допълнително биологично активни вещества, които се приеха много добре. Този проект приключи успешно.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
"Ако не бяха те" е темата по която ще творят участниците в XII Международен литературен ученически конкурс "Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена", организиран от Центъра за еврейско българско сътрудничество "Алеф". Конкурсът стартира на 1 октомври, а малко по-късно за наградените участници в тазгодишния конкурс беше организирана..
Доц. д-р Любомир Кендеров е изследовател-хидробиолог, част от екипа на Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Неговите научни интереси са в областта на оценката на екологичното състояние и екологичния потенциал на речни екосистеми, изкуствени и силно модифицирани водни тела. Ето какво разказва той в предаването "Следобед за..
Сред участниците в конкурса на предаването "За думите" по повод на 30-ата му годишнина се открои група от учители, някои от които бяха наградени за текстовете си. Ролята на учителя по български език и литература не се изчерпва с добрата подготовка на учениците по "предмета". Също толкова значим, ако не и повече, е личният пример за отношение към..
"Науката и медицината и през тази година продължиха да дават най-доброто от себе си. Миналата година ние изпратихме с първата одобрена терапия, стъпила на основата на генно редактиране и посрещнахме тази година с втората одобрена такава терапия. През януари бе одобрена терапията при бета таласемия. Това е метод, който позволява редактиране на..
Шеметно се завъртя обществено-политическия живот у нас през последните две-три седмици. И на какво ли не се нагледахме... Безсрамно подправяне на бюлетини, разменени просташки обиди и квалификации между политици... Разбира се, нагледахме се и на добре организирани протести, наречени спонтанни. Протестиращите носеха плакати на партията -организаторка,..
Дамяна Велева от "Свободна Европа" е наградена от Антикорупционния фонд в категорията "Млад журналист" за текста ѝ: "Частен град Доспат". Как протести..
Всяка година Коледният музикален ден на Еврорадио се очаква с нетърпение от слушателите в цяла Европа и извън нея. В неделя преди Коледа радиоорганизациите..
Авторът на романа "Теодорос" , румънският писател Мирча Картареску , даде специално интервю за "Артефир" в рамките на своето гостуване по повод..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg