Освен с двамата си космонавти – Георги Иванов и Александър Александров – и многото научни изследвания, България се включва в изследването на Космоса и с разработката на космически храни. Ние сме третата страна в света след САЩ и Русия, която е започнала да ги произвежда.
С какво са по-различни те от храните, които ядем? Все още ли произвеждаме храни за астронавти?
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. д-р Илиана Начева, директор на Института по криобиология и хранителни технологии:
“Космическите храни, това е една технология, която е на основата на процеса лиофилизация. Това е принцип във физиката, познат още като т.нар. сублимация, при който от непосредствено твърдо състояние преминава в газообразно. Продуктът предварително се замразява, след което се изтеглят кристалите под вакуум, благодарение, на което се получават много интересни по структура храни.
Те са с много фина структура и консистенция. Съдържат около 2 до 5% влага, но имат изцяло съхранени хранителни биологично активни вещества и вкусово ароматен комплекс, което им позволява да доставят в усвоима форма всички, необходими за организма хранителни и биологично активни вещества. При този метод на обработка протеините не се разрушават, витамините се запазват и ензимите запазват своята активност. Благодарение на което продуктите, изсушени по тази технология, се отличават с много високо качество.
Практически всяка храна може да се обработи по този начин. С изключение на тези, които съдържат голямо количество захари. И продукти, които са с високо съдържание на мазнини. Те са единствените, които не подлежат на процеса лиофилизация. Всичко друго може да бъде изсушено. Плодове, зеленчуци, меса, риби кисело-млечни продукти. Натурални белтъци, плодови сокове, кафе и всякакви други продукти.
Лиофилизация е абсолютно възможна и на вече готово ястие. На тази основа е създадено и българското космическо меню, което е разработено с готови хранителни ястия. То е изпитано по време на двата съвместни съветско-български полета и е съставено от над 20 вида лиофилизирани храни. Това са супи, основни ястия от българската национална кухня, млечно-кисели десерти, плодове, ядки, лютеница.“
Човешкият организъм в открития Космос
“Условията са различни, затова нашите храни са съобразени с тези изменения. Космонавтите казват, че се променят вкусовите им усещания. Имат желание за употреба на малко по-пикантна, по-овкусена храна. С това се характеризира и нашата кухня. Повече протеини и фибри има в космическите храни, което е насочено към обездвижването, което се получава.
За съжаление в момента не работим за Космоса. Ние имаме разработена технология, имаме разработени много видове ястия, но нямаме възможност да ги прилагаме. Последната година имахме дори с Европейската космическа агенция нови видове хранителни модули, в които сме включили допълнително биологично активни вещества, които се приеха много добре. Този проект приключи успешно.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
На 26 юни София отново е домакин на едно от най-очакваните събития в света на иновациите – Webit 2025: Web3 and Human-centered AI Edition . Това е ден, посветен на бъдещето, който събира на сцената едни от най-ярките умове в бизнеса и представители на водещи компании в света, политици, медии и предприемачи, които ще обсъдят последните новости в..
Според народната традиция 24 юни, наричан Еньовден, е свързан със старинни ритуали за плодородие и здраве, популярен е и като празник на билките. Според църковния календар 24 юни е Рождество на св. Йоан Кръстител, Предтеча на Спасителя, а Еньо е един от народните варианти на името на св. Йоан. В облика, ритуалите и паметта за този ден се преплита..
"Човекът на път гледа света с жадните очи на дете. Защото всеки е Колумб, пътувайки. И няма пътешественик, който да не гори от желание да сподели откритията си из удивителната планета, която обитаваме. Тази книга е точно това: един въодушевяващ средиземноморски полъх, който Веселина Филипова споделя с читателите си", пише журналистката и..
"Моят роден край в семейните спомени" е съвместен проект на Регионалния исторически музей, Бургас и Средно училище "Христо Ботев", Айтос. Идеята за него се ражда още по време на пандемията и в началото не изглежда особено привлекателна за учениците. Много скоро обаче децата започват да проявяват интерес и днес желаещите да участват са много, казва..
Отговорите на тези въпроси потърсихме от нашия съботен гост – доц. Георги Ангов, специалист по отоневрология. Неговата дългогодишна практика в Клиниката по нервни болести и психиатрия на Александровска болница, бяха основание за един задълбочен и смислен анализ на редица състояния. Ние ги припознаваме като световъртеж, загуба на равновесие, шум в..
"Поздравления, свят, време е за мир" – написа вчера в социалните мрежи президентът на САЩ Доналд Тръмп. Израел и Иран договориха примирие, а светът очаква..
Започва “Малък сезон” 2025 в Театрална работилница “Сфумато”. Тази година фестивалът ще се проведе от 25 юни до 7 юли. Като продължение на новата..
"Моят роден край в семейните спомени" е съвместен проект на Регионалния исторически музей, Бургас и Средно училище "Христо Ботев", Айтос. Идеята за него се..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg