Доц. д-р Камен Козарев е български астрофизик. Той получава бакалавърска степен по астрофизика през 2005 г. от университета Уилямс Колидж в Масачузетс, САЩ. Получава магистърска степен през 2009 г. и докторантска през 2013 г. по астрономия от Бостънския университет в Бостън, Масачузетс, САЩ.
Специализира 6 години в Центъра по астрофизика Харвард - Смитсониън в Кеймбридж, Масачузетс. От края на 2016 г. работи към Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН. Хоноруван преподавател е в Катедрата по астрономия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Научните изследвания на доц. Козарев са насочени към наблюдения с наземни и космически телескопи на слънчеви изригвания, при които се изхвърлят огромни облаци плазма и магнитно поле в междупланетното пространство. Също така, той разработва и анализира аналитични и числени модели на ускорението на заредени частици (предимно протони) до релативистични енергии в ударни вълни при големи слънчеви изригвания.
Доц. д-р Камен Козарев е главен герой в “Нашият ден“:
“Може би започнах доста отдавна, когато бях в началото на гимназиалния курс, да се интересувам от наблюдение на небесните тела. В една ученическа обсерватория в Хасково. Интересът ми се усили през 1999 г., когато беше първото слънчево затъмнение. Тогава имах възможност да участвам в една експедиция. Да заснема с професионална апаратура затъмнението и всъщност това може би предопредели моят път нататък.
Малко по малко, когато кандидатствах за университета, изпратих и снимките. Станаха доста добри, от слънчевата корона по време на затъмнението и може би това е повлияло. Разбрах, че един от професорите от университета Уилямс Колидж в Масачузетс е преследвач на затъмнения. Бил е на над 60 различни затъмнения по света. Впоследствие ходих по експедиции с него. Бяхме на наблюдение на слънчево затъмнение в Австралия 2002 г. Направих своята дипломна работа върху Слънцето с този професор. И от тогава не съм спирал да се занимавам със Слънцето и със слънчевата активност.“
Центърът по астрофизика Харвард - Смитсониън
“Това е един от най-големите институти по астрофизични изследвания. Той има много различни клонове, различни области. Може би напоследък сте чули за тази инициатива за телескопа, който беше създаден за наблюдение на черни дупки с радиовълни. Там също се занимават и доста активно с астрофизика, със слънчева физика, с наблюдения, създаване на инструменти и използването им за наблюдение на активността на слънцето в ултравиолетовата и рентгеновата област на светлината, където най-лесно се виждат тези слънчеви изригвания. Имах огромния шанс и привилегия да работя там шест години, първоначално по една стипендия, след като завърших докторантура в Бостънския университет. В центъра започнах работа още по време на докторантурата.
Това, с което се занимавах и продължавам да се занимавам, е наблюдение на ударни вълни, които се образуват при това сериозно изхвърляне на нажежена йонизирана маса, милиарди тонове в ниско планетното пространство от повърхността на Слънцето. Когато това се случи с много голяма скорост, се образуват ударни вълни, които са много интересни за мен.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Повечето хора обикновено спят между седем и девет часа всяка нощ. Науката твърди, че някои хора могат да се чувстват добре само с четири часа сън, като са напълно отпочинали и готови за работа. Звучи като суперсила, а за някои щастливци това е генетична реалност. Изследователите отдавна се интересуват от хората, които естествено спят кратко време...
В деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май, събеседниците на Антон Митов говорят за единните стандарти и методология за дигитализиране на музейно, библиотечно и аудио-визуално съдържание. Или накратко – за процеса на преобразуване на информация в цифров (електронен) формат в БНР...
Международният ден на биологичното разнообразие се отбелязва ежегодно на 22-ри май. Той се чества от 2001 г. с резолюция A/RES/55/201 на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) от 20 декември 2000 г. Темата на инициативата през настоящата 2025 г. е: "Хармония с природата и устойчиво развитие". Какво е това биологично..
В рубриката "Всичко за образованието" задаваме въпроса на директора на СУ "Д-р Петър Берон" в Червен бряг Антон Шуманов. Преди да запеем "Върви, народе възродени" и да си дадем сметка колко се разминава общата картина на средното ни училище от наследените от далечни времена очаквания към него, искаме да разберем има ли начин то да бъде мястото,..
Имаме известен отлив от фундаменталните научни изследвания поради естеството на науката днес, малко са финансовите инструменти за този тип фундаментални изследвания, а без тях трудно се стига до приложни постижения, така че тук също е необходима особена грижа. "Това, което като жена бих искала да постигна, е да създам още по-силно усещане в..
Има ли руска пропаганда в българските училища и какво показва разследване на БНТ, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Мая Димитрова,..
Как да различим социалните от политическите послания в една криза и защо исканията на синдикалистите по време на протестите в градския транспорт на..
"Тъй като писарите ще продължат, малцината читатели, които ги имаше по света, ще сменят занаята си и ще станат също писари" – това някак беше първата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
