"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба с това мото се откри в Националния етнографски музей на БАН в София. Тя е част от проекта "Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация", разработен от гражданското сдружение "Балканистичен форум – международен университетски семинар за проучвания и специализации".
Изложбата се състои от 17 табла. Представени са политиките на асимилация и забрана на мюсюлманските имена и облекло, на мюсюлманските ритуали, каквото е обрязването на момчетата, както и различните форми, които жените намират, за да се противопоставят на тези политики, за да запазят своята идентичност, колективна памет и индивидуално достойнство. Няколко табла представят жените, които с поведението си са пример на забележителен кураж: жени, които са преследвани и изпратени в затвора ‒ от селата Корница, Рибново и Барутин, както и личности като Зейнеп Зафер и Емине Кунгьова.
За да може да се чуят гласовете на жените мюсюлманки, изложбата включва не само снимки от семейни архиви, но и множество откъси от лични спомени и разкази.
"Жените мюсюлманки – туркини, помакини, ромки, са най-мълчаливата група в българското общество, веднъж маргинализирани като жени и втори път – като мюсюлманки. Тяхната съпротива срещу тоталитарния национализъм е най-малко проучена, въпреки значителното им участие в съпротивата срещу него. В хода на тази съпротива се изграждат женски мрежи на комуникация и солидарност, на общи действия, на женска травматична памет за преследвания и репресии. Както индивидуалните актове на съпротивата на жените, така и изграждането и функционирането на женските мрежи имат голямо значение, но за тях се знае много малко.
По отношение на мюсюлманките през периода на комунистическия режим на управление в България се изграждат стереотипи, нагласи и политики, които често ги поставят в центъра на активни и продължителни, специално насочени към тях, действия на властта. Те стават обект на насилие и принуди, жертва са на негативни обществени нагласи и намеса в личното пространство дори повече, отколкото това се отнася за мъжете от собствените им групи. В тези политики властта разглежда момичетата и жените като основно препятствие пред своите асимилаторски и политически цели."
Това пише в публикация по темата главен асистент д-р Милена Ангелова (на снимката в текста) – преподавателка в департамент "Антропология" на Нов български университет с изследователски интереси в областта на историко-антропологическите изследвания на политиките на паметта в комунистическа България. Тя е Председател на гражданското сдружение "Балканистичен форум ‒ МУСПС".
В началото на 40-те години на миналия век Европа е място на тотална война. Тоталитарните режими на Германия, Италия и СССР господстват над голяма част от континента, а лидерите им са сграбчили абсолютната, неоспорима власт. Култът към личността е на висота, а речта на диктатора е гласът, който събужда народа сутрин и го приспива вечер. Отвъд..
Шведската кралска академия на науките обяви носителите на Нобеловата награда за химия за 2025 година – Сусуму Китагава , Ричард Робсън и Омар М. Яги . Тримата учени са отличени за своите открития в областта на метало-органичните рамки (MOF) – изключително порести атомно-молекулни структури, които приличат на миниатюрни "къщи от молекули"...
Кралската шведска академия на науките присъди Нобеловата награда по физика за 2025 г. на трима изтъкнати учени от Съединените щати – Джон Кларк (Калифорнийски университет), Мишел Х. Деворе (Университет Йейл и Калифорнийски университет) и Джон М. Мартинис (Калифорнийски университет). Отличието е за тяхното откритие на макроскопичния квантов..
Педиатрията е сред най-трудните медицински специалности. Ако си посветил на детското здраве цялата си кариера на лекар, тогава нещата стават още по-сложни и многопластови. Проф. Петко Минчев е педиатър-пулмолог, с невероятна житейска и професионална съдба. Разговорът с него никога не е едностранен или скучен. Убедихме се отново в това при срещата ни..
Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow) , Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност . Нобел за медицина за..
На днешния Петковден своя патронен празник празнува Академичен хор "Света Параскева" към Националната художествена академия в София...
Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима..
Фестивалът на съвременната българска керамика се наложи през последните години като най-голямото и обединяващо събитие, което мотивира художниците..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg