Кралската шведска академия на науките присъди Нобеловата награда по физика за 2025 г. на трима изтъкнати учени от Съединените щати – Джон Кларк (Калифорнийски университет), Мишел Х. Деворе (Университет Йейл и Калифорнийски университет) и Джон М. Мартинис (Калифорнийски университет). Отличието е за тяхното откритие на макроскопичния квантов тунелен ефект и квантуването на енергията в електрическа верига, съобщи официалният сайт на Нобеловия комитет.
В серия от експерименти лауреатите успяват да докажат, че явленията на квантовия свят могат да се проявят и в системи, достатъчно големи, за да бъдат видими с просто око – обекти с размер, сравним с човешка ръка. Чрез тунелен ефект електрическа система, изградена от свръхпроводници, може да преминава от едно състояние в друго, като че ли "преминава през стена". Учените показват, че такава система абсорбира и излъчва енергия на отделни порции, тоест нейната енергия се квантува – напълно в съответствие с предсказанията на квантовата механика.
В предаването "Време за наука" физикът проф. Николай Витанов, един от водещите световни специалисти в областта на квантовата информатика и ръководител на Центъра за квантови технологии, коментира значението на това признание:
"Работата на тримата колеги е известна отдавна – става дума за откритие, направено преди около 40 години, което вече има конкретни приложения. Те откриха ефект, който съществува в макроскопични електрически вериги. Квантовото тунелиране не е тяхно откритие – то е известно много преди това, но те показаха, че благодарение на квантовото тунелиране може да се квантува токът в един макроскопичен обект."
Според проф. Витанов това постижение представлява мост между квантовата физика и инженерните технологии – доказателство, че квантовите принципи не са ограничени само до микроскопичния свят на атомите и частиците, а могат да бъдат реализирани в реални устройства. Именно върху тези идеи днес се изграждат съвременните квантови компютри и свръхчувствителни измервателни системи – пряко продължение на откритията, за които през 2025 г. бе присъдена най-престижната награда във физиката.
Слушайте!
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
