Езикът на драматургията облича в думи добрата филмова идея и все пак, как се превръща тя в добър сценарий? Историята е това, което може да грабне зрителя или изцяло да го отблъсне. Какви са тънкостите в това тя да звучи достоверно и в същото време изкусно да изненадва и истински да докосва? Нека заедно разкрием какво е необходимо, за да бъдат положени стабилните основи в създаването на един филм!
В началото бе сценарият, затова те срещаме със сценаристите Теодора Маркова и Лило Петров в тези 60 минути на Епизод 11 от подкаста на NO BLINK в партньорство с Българското национално радио – „Кино с думи“! Проектът е реализиран с финансовата подкрепа по Програма „Публики“ на Национален фонд „Култура“.
Теодора Маркова е български сценарист. Тя работи в екип съвместно с Георги Иванов и Невена Кертова, от вече над 10 години. Те са създатели на сценариите на сериалите “Стъклен дом“,“Фамилията“,“Революция Z“,“Под прикритие“,“Денят на бащата“, както и на игралните филми “Писма от Антарктида“ и “Дъвка за балончета“, който е отличен за най-добър сценарий на фестивала “Златна Роза“ през 2017 година.
Лило Петров е сценарист и драматург, носител на наградата за нова българска драматургия на НБУ за 2019 г. и номиниран за награда „Икар“ за пиесата си „Добролюб“. Работи по сценариите на сериалите „Отдел „Издирване“ и „Съни Бийч“, документалната поредица „Къщите говорят“. В екипа на сериала „Белези“ влиза в ролята на креативен продуцент.
Процесът по написване на един сценарий е строго индивидуален за всеки екип и всеки проект. И все пак, това, което обединява всички под общ знаментал, е нуждата от работа в колектив в изкристализирането на една идея за филм и проверката на всички елементи, които съставят рамката на историята.
В създаването на един сценарий писането е едва 20% от всичко, а едва 5% от първоначалните идеи попадат във финалния му вид. Кои са моментите, в които сценаристът спира да си мисли „Аз имам жестока идея!“ и колко е важно да можеш да се отказваш от любимите си идеи – можеш да разбереш още сега от епизода! В него ти разкриваме и повече за най-клишираните реплики, влезли в списъка на абсолютно забранени за употреба!
Често пъти реализацията на даден сериал не оставя много време за размисъл на сценаристите, особено когато текстът се създава и в хода на самите снимки, затова подготовката е в основата на добре разгърнатата история в епизоди и сезони. За да е интригуващ един сюжет, е много важно той да бъде внимателно и задълбочено изграден с всички детайли и нюанси. Именно за да бъде изградена тази специфична действителност, много често сценаристите работят с консултанти или се срещат с хора, с помощта на които „да влязат в обувките“ на героите, които създават. Колко е важно това потапяне в спецификата на контекста и какво е чувството сценария, който си написал, да оживее чрез актьорите на първите репетиции? Чуйте любопитните истории от професионалния опит на Теодора Маркова и Лило Петров, свързани с едни от най-успешните български сериали!
И още: Как идеята се превръща в сценарий; Детайлното изграждане на героите; Спецификата в съвместната работа на сценарния екип; Сценарната работа по телевизионен сериал; Креативната свобода на сценариста и ограниченията в българския контекст; Необходимостта от разказване на локални истории и сътрудничеството с консултанти; Психологията като част от процеса на написване на сценарии; Присъствието на сценариста на терен; Висшият пилотаж на добрия диалог и най-често срещаните клиширани реплики; Въвеждането на младите сценаристи в утвърден екип; Нуждата от академично образование за сценарно писане; Пропадането на историята в сериал, с развитието на сюжета; Разликата между лимитираните филмови поредици и сериалите с много сезони; Оживяването на сценария чрез актьорите.
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg