Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кино с думи:

В началото бе сценарият

Езикът на драматургията облича в думи добрата филмова идея и все пак, как се превръща тя в добър сценарий? Историята е това, което може да грабне зрителя или изцяло да го отблъсне. Какви са тънкостите в това тя да звучи достоверно и в същото време изкусно да изненадва и истински да докосва? Нека заедно разкрием какво е необходимо, за да бъдат положени стабилните основи в създаването на един филм!

В началото бе сценарият, затова те срещаме със сценаристите Теодора Маркова и Лило Петров в тези 60 минути на Епизод 11 от подкаста на NO BLINK в партньорство с Българското национално радио – „Кино с думи“! Проектът е реализиран с финансовата подкрепа по Програма „Публики“ на Национален фонд „Култура“.

Теодора Маркова е български сценарист. Тя работи в екип съвместно с Георги Иванов и Невена Кертова, от вече над 10 години. Те са създатели на сценариите на сериалите “Стъклен дом“,“Фамилията“,“Революция Z“,“Под прикритие“,“Денят на бащата“, както и на игралните филми “Писма от Антарктида“ и “Дъвка за балончета“, който е отличен за най-добър сценарий на фестивала “Златна Роза“ през 2017 година.

Лило Петров е сценарист и драматург, носител на наградата за нова българска драматургия на НБУ за 2019 г. и номиниран за награда „Икар“ за пиесата си „Добролюб“. Работи по сценариите на сериалите „Отдел „Издирване“ и „Съни Бийч“, документалната поредица „Къщите говорят“. В екипа на сериала „Белези“ влиза в ролята на креативен продуцент.

Процесът по написване на един сценарий е строго индивидуален за всеки екип и всеки проект. И все пак, това, което обединява всички под общ знаментал, е нуждата от работа в колектив в изкристализирането на една идея за филм и проверката на всички елементи, които съставят рамката на историята.

В създаването на един сценарий писането е едва 20% от всичко, а едва 5% от първоначалните идеи попадат във финалния му вид. Кои са моментите, в които сценаристът спира да си мисли „Аз имам жестока идея!“ и колко е важно да можеш да се отказваш от любимите си идеи – можеш да разбереш още сега от епизода! В него ти разкриваме и повече за най-клишираните реплики, влезли в списъка на абсолютно забранени за употреба!

Често пъти реализацията на даден сериал не оставя много време за размисъл на сценаристите, особено когато текстът се създава и в хода на самите снимки, затова подготовката е в основата на добре разгърнатата история в епизоди и сезони. За да е интригуващ един сюжет, е много важно той да бъде внимателно и задълбочено изграден с всички детайли и нюанси. Именно за да бъде изградена тази специфична действителност, много често сценаристите работят с консултанти или се срещат с хора, с помощта на които „да влязат в обувките“ на героите, които създават. Колко е важно това потапяне в спецификата на контекста и какво е чувството сценария, който си написал, да оживее чрез актьорите на първите репетиции? Чуйте любопитните истории от професионалния опит на Теодора Маркова и Лило Петров, свързани с едни от най-успешните български сериали!

И още: Как идеята се превръща в сценарий; Детайлното изграждане на героите; Спецификата в съвместната работа на сценарния екип; Сценарната работа по телевизионен сериал; Креативната свобода на сценариста и ограниченията в българския контекст; Необходимостта от разказване на локални истории и сътрудничеството с консултанти; Психологията като част от процеса на написване на сценарии; Присъствието на сценариста на терен; Висшият пилотаж на добрия диалог и най-често срещаните клиширани реплики; Въвеждането на младите сценаристи в утвърден екип; Нуждата от академично образование за сценарно писане; Пропадането на историята в сериал, с развитието на сюжета; Разликата между лимитираните филмови поредици и сериалите с много сезони; Оживяването на сценария чрез актьорите.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Трето издание на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна

Състояние на художествената критика в България

Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..

публикувано на 20.08.25 в 16:20

Защо училището по изкуства дава повече от професия

След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...

обновено на 20.08.25 в 12:46

Млади хора съживиха лятното кино край Дунав

Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..

обновено на 20.08.25 в 10:26

Внучката на карикатуриста Марин Радевски с изложба в "Серякова къща"

Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..

обновено на 19.08.25 в 11:07
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10