Търновската конституция – първият основен закон на България

На 16 април 1879 г. Учредителното Народно събрание в Търново приема първата конституция на България, известна като Търновска. Тя се състои от 22 глави и 169 члена и е посочвана като една от най-либералните за времето си. Според нея Българското княжество се определя като конституционна монархия с парламентарно представителство, като монархът има ключова роля в законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

На 4 декември 1947 г. Търновската конституция е заменена от т.нар. "Конституция на Народна република България", известна още като "Димитровска". Тази промяна е предшествана от референдум. На 22 юни 1946 г. Народното събрание приема Закон за допитване до народа за премахване на монархията, провъзгласяване на народна република и свикване на Велико народно събрание. В запис от 1986 г. юристът Михаил Геновски, който по онова време е народен представител от Българския земеделски народен съюз в 26-то Обикновено Народно събрание, припомня положителния резултат от проведения референдум и цитира декларацията, която председателят на тогавашното Народно събрание Васил Коларов, прочита на 15 септември 1946 г.

На 4 декември 1946 г. е публикуван проектът, а година по-късно Шестото Велико народно събрание приема т.нар. "Конституция на Народна република България". Според нея върховен законодателен орган става еднокамарното Народно събрание, постоянно действащ висш орган на държавната власт е Президиумът на Народното събрание, а изпълнително-разпоредителната власт се поема от Министерския съвет.

Димитровската конституция е в сила до 18 май 1971 г., когато започва да действа новата конституция, позната още като "Живковска". Отново след референдум, тя е приета от Петото народно събрание. Според тази конституция Българската комунистическа партия ръководи държавата в сътрудничество с Българския земеделски народен съюз. Върховен орган на законодателната власт е Народното събрание, а броят на народните представители е 400. Изпълнителната власт отново е поета от Министерския съвет, а съдебната власт се представлява от Върховния съд и главния прокурор. На знаков митинг за отмяната на чл. 1 от Живковата конституция, състоял се пред сградата на Народното събрание на 14 декември 1989 г., лидерът на основания преди седмица Съюз на демократичните сили д-р Желю Желев изразява надеждите си, че новата конституция ще бъде в духа на някогашната демократична Търновска конституция.

Конституцията от 1971 г. е заменена от Конституцията на Република България, приета от Седмото Велико народно събрание на 12 юли 1991 г. Нейното приемане е съпроводено от т.нар. "Протест на трийсет и деветимата". Именно толкова са народните представители, които напускат заседанията на парламента и обявяват гладна стачка в знак на несъгласие с готвените промени. Въпреки това тази конституция е приета и действа до днес, като са правени различни изменения. Едни от ключовите поправки са направени през 2005 г. във връзка с предстоящото присъединяване на България към Европейския съюз, а последните са свързани с реформите в областта на правосъдието.