Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Главен герой

Проф. Виолета Великова: Растенията комуникират по свой начин

| обновено на 20.04.21 в 15:34
Снимка: БГНЕС

Проф. д-р Виолета Великова е български учен, доктор на науките, професор по физиология на растенията към Института по физиология на растенията и генетика, БАН. Тя е един от българските учени, попадащи в класацията за най-влиятелни учени в света на Стандфорския университет. Проф. Великова е автор на над 100 публикации във водещи научни издания и е цитирана около 6000 пъти, заради което влиза в престижната класация.

Д-р Великова има дългогодишен опит в изучаването на фотосинтезата и изследването на биогенни летливи органични съединения, изучаване на взаимодействието между биосферата и атмосферата, първичния и вторичния метаболизъм на растенията при ограничения на околната среда, въздействие на променящите се климатични фактори и антропогенното замърсяване върху фотосинтетичната производителност. Има приноси в разбирането на механизмите на адаптация на растенията към стресовите условия и разработване на по-устойчиви растителни генотипове с повишени нива на естествени вторични метаболити, които са важна суровина за хранителната и фармацевтичната индустрия.

През 1986 г. завършва Софийския университет с магистрска степен по екология. През 1998 г. защитава докторска степен по физиология на растенията. Има многобройни публикации в български и чуждестранни научни списания.

По случай Деня на народните будители 2020 г. е удостоена с награда за съществен индивидуален принос за оформяне на H-индекса на БАННосител е на ротарианското отличие на името на академик Методий Попов за високи научни постижения в областта на растителната биология.

Проф. Виолета Великова е главен герой в “Нашият ден“.

Страстта към биологията

“Имах приятелка в детските си години, чиито родители бяха лекари. И оттогава се роди моята любов към биологията. Винаги съм обичала този предмет. Завърших Биологическия факултет на Софийски университет. След години направих докторантура в Института, в който работя в момента. И като всеки млад човек, който защити, търси възможност за специализации след това. Имах шанска да спечеля Натовска стипендия и отидох в Италия при един от най-известните и може да се каже пионер в областта биогенния изопрен – Франческо Лорети.“

Интереси в областта на физиология на растенията

“Не бих казала, че това е случайност. С моята приятелка имахме възможност да разглеждаме медицинските учебници и там имаше едни доста страшни снимки за мен на болни хора. И всъщност това е нещо, което създаде една преграда у мен, затова не се ориентирах и към зоологията.

Растенията също са живи организми и това, че те нямат кръв, това, което виждаме, когато човек се нарани, или поне не разбираме езика им, не ги прави нечувствителни. Напротив, те имат чувства. Има и такива изследвания.

Един от начините, по който те комуникират по между си и с околната среда, това са т.нар. "летливи органични съединения", към които принадлежи и изопренът, те контактуват по между си в случай на някаква заплаха – дали насекомо, или пък има засушаване – някакъв стресов фактор, те отделят тези вещества и така комуникират.“

Още по темата можете да чуете от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сериозни образователни игри разработват учени от БАН

Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...

публикувано на 22.11.24 в 10:20

Обичат ли учениците училището?

Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език.  Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..

публикувано на 21.11.24 в 16:30

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49

18.XI.1989: Първа глътка свобода

На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..

публикувано на 21.11.24 в 12:25
Д-р Наталия Темелкова

Сладостта понякога горчи...

Метафора с житейски и медицински привкус, която бе отправна точка в разговора с д-р Наталия Темелкова. Формалният повод бе току-що отминалия Световен ден за борба с диабета. Започнахме своята среща с напомнянето, че д-р Темелкова традиционно ни гостува в средата на месец ноември всяка година и нейната компетентност на ендокринолог винаги буди голям..

публикувано на 18.11.24 в 16:35