2021 година е юбилейна за Икономическия и социален съвет, тази година се навършват 20 години от учредяването му в България. Защо беше създаден и каква е ролята му в преходни ситуации като сегашната?
Темата коментира в “Нашият ден“ Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет:
“Преди 20 години, точно по това време, 38-ото Народно събрание е приело Закона за икономическия и социален съвет. Обнародван е на 24 април преди 20 години. Малко по-късно започват и първите пленарни заседания.
За времето си това е един изключително модерен проевропейски закон. В този етап България вече е навлязла в интензивна фаза на подготовка за присъединяване към Европейския съюз, но той буди доста сериозни противоречия и в парламента, и в обществото.
Тъй като за първи път има ясно разграничаване между социалния диалог, който се води между синдикати, работодатели и държава, и гражданския диалог, където държавата отсъства. Т.е. между Тристранния съвет, който в рамките на Министерски съвет подпомага вземането на решения, там има и процес на договаряне между работодатели и синдикати.
Тук говорим за обединена консенсусна позиция на обединеното гражданско общество, което се състои от работодатели, синдикати, организациите от третия сектор – неправителствените.
Той осигурява истинска консултативна роля. Подпомага и работата на Народното събрание, и Министерския съвет, и Президентството. От началото на своето съществуване досега са приети общо 130 акта, 74 становища, 38 резолюции, 18 анализа. Но важното е, че в по-голямата си част, две трети от тях имат не само националния контекст, но и европейска политика.
Винаги са били важни темите като – бъдещето на Европа, прилагането на стълба за социалните права, европейският семестър, всички национални стратегически документи, свързани с България – 2030. Национална програма за реформи и т.н.“
Ролята на Съвета сега
“Във времена като сегашните ролята му е изключително важна. Надявам се лека-полека да преодоляваме здравната криза. България е изправена пред сериозни икономически и социални предизвикателства. Доходите намаляват, безработицата постепенно започва да расте.
След разхлабването на мерките ще видим каква част от бизнесите са оцелели, каква – не. Много е важно да се вземе предвид мнението на бизнеса, на хората. Какви са следващите мерки, които правителството трябва да направи? Затова ние през май месец ще изготвим едно становище на база на досегашните мерки.
Изключително важно е в тази сложна политическа обстановка да може бързо да се задействат и европейските програми. И да може България бързо да ползва средства и по Плана за възстановяване и устойчивост. Това е причината на вчерашното заседание ние да приемем една резолюция от името на Икономическия и социален съвет.
Важни са теми, свързани с либерализацията на енергийния пазар. Това е другото становище, което вчера беше прието от Съвета.“
Подкрепата за хората и бизнеса
“Изключително тревожно е, че голяма част от мерките са писани до края на май, затова е необходимо наистина да има стабилитет в управлението. И съответно да могат да се договорят и европейските средства, защото, знаете, че в голяма степен мерките в подкрепа на бизнеса и хората бяха от различните оперативни програми и от новия пакет, който беше подготвен от Европейската комисия.
Нашите приоритети за този мандат са свързани със зелената трансформация, с технологичната трансформация – дигитализацията, и с това, не само Европа, но и голяма част от политиките в България да бъдат по-социални, прилагането на европейския план за действие на европейския стълб за социалните права.
Една от темите, която вчера беше разглеждана и предстои да обявим в събота на брифинг, е нашата резолюция по Плана за възстановяване. Единият от инструментите, който ще помогне на България бързо да реализира не само непосредствена подкрепа на бизнеса и хората, веднага след преодоляване на здравния проблем, но и в бързи темпове възстановяване на икономиката и отново, макар и плавен, ръст на доходите.“
Чуйте повече от звуковия файл.
Енергийната бедност е критичен проблем, който засяга не само социалната справедливост, но и екологичния баланс. Тя често се разглежда в контекста на климатичните промени, но също така е измерение на несправедливостта в съвременното общество. В днешните "Минути на редактора" бе обсъден този проблем, а темата бе свързана с предстоящата..
Кожата през зимните месеци изисква специално внимание, а професионалните алергии често са предизвикателство за хората, работещи с ръце. Тези теми разгледа доц. д-р Жана Казанджиева, специалист дерматолог, в предаването Lege Artis . Ето най-важното от съветите ѝ. Слънцезащитата не е само летен ангажимент. Според доц. Казанджиева, тя е особено..
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg