„Вълшебната флейта“ на сцената на Варненската опера

публикувано на 23.04.21 в 13:37

Снимка: @OperaVarna

На 22 и 23 април в залата на операта, а след това на 22 юни на сцената на Летния театър във Варна ще се играе една от любимите опери на Волфганг Амадеус Моцарт „Вълшебната флейта“. За диригент-постановчик е поканен Христо Христов, който се завръща в морската столица.
Режисьор е директорът на театъра в Крайова, Румъния Антониу Замфир. Сценографията и костюмите подготвиха Ася Стоименова и Иван Токаджиев.

За новата продукция е ангажиран целият певчески състав на театъра, както и гостуващи солисти. Някои от имената за централните партии са: Царицата на нощта – Мариана Буликану и Пламена Гиргинова; Памина – Ирина Жекова, Илина Михайлова и Мария Павлова; Папагена – Жана Костова и Лилия Илиева; Зарастро – Гео Чобанов, Евгений Станимиров и Деян Вачков; Тамино – Александър Баранов, Георги Султанов и Михаил Михайлов; Папагено – Иво Йорданов, Пламен Димитрова и Свилен Николов.

Сцена от „Вълшебната флейта“ „Както добре знаем, светът не е разделен на светци и грешници. За съжаление, нещата не са толкова прости. За щастие обаче, изкуството има способността да изследва неподозираните дълбини на човешкото поведение и да противостои на желанието да търсим удобни отговори.

„Вълшебната флейта“ ни вдъхновява да загърбим опростения поглед върху ежедневието и да проникнем отвъд видимото, да прозрем, че хубавите неща се случват само на онези, които не се страхуват да живеят истински.

Ако „Вълшебната флейта“ продължи да вълнува зрителите и след края на нашето представление, ако ги провокира да се изправят пред хаоса на собствените си въпроси, тогава нашата мисия ще бъде изпълнена“ – споделя режисьорът Антониу Замфир.

„Ще се опитаме да направим едно много Моцартово представление, което е обърнато към изворите на произведението и в драматургичен и в музикален смисъл“ – казва Христо Христов. Преди тридесет години той е бил отново във Варна, но като директор на Варненската филхармония. Днес се завръща и намира един много талантлив и млад състав.

„Специално тази опера не е италиански тип, в която има много пеене с много глас. Тук има много планове, които вървят паралелно... Трябва да кажа, че във Варна е събран един изключително добър екип“.

Какво още сподели Христо Христов може да чуете в звуковия файл.

Интервю на Светлана Димитрова с Христо Христов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ето и споделените мисли на някои от изпълнителите:

Гео Чобанов – Зарастро:
„Дълго време избягвах ролята по чисто технически и вокални причини, но сега вече съм готов за нея. Въпреки това се чувствам странно като Зарастро, защото ролята не стои близко до мен. Чисто актьорски също представлява предизвикателство. Имам опит с доста комедийни персонажи и един толкова сериозен герой ми е малко чужд, но вярвам, че ще се справя.“

Ирина Жекова – Памина:
„Ролята на Памина е дебют за мен, допада ми, чувствам я близка. Тя е млада, чиста и наивна девойка, която в началото не преценява нещата правилно. Партията на Памина приляга на гласа ми и я харесах от първия момент.

Александър Баранов

Моцарт се пее трудно, защото изглежда лесен, но всъщност не е. Това е много красива музика, която трябва да бъде изпята красиво, с финес и лекота.“

Александър Баранов – Тамино:

„Принц Тамино беше моят дебют с централна роля преди 10 години. Обичам „Вълшебната флейта“, заради великолепната музика и великолепното либрето. По принцип много харесвам Моцарт.

Както казва Павароти: „Да пееш Моцарт е като балсам за гърлото“. Който не може да пее, не може да пее Моцарт. Всичко там е така написано, сякаш музиката е от Господ.“

Мариана Буликану – Царицата на нощта:
„Обичам ролята на Царицата на нощта, но вникването в нейната двойственост не е лесно. Образът на майката ми е близък, самата аз съм майка и с удоволствие предавам тази същност от характера ѝ. Обратната ѝ страна като зла и отмъстителна кралица е предизвикателство за мен, защото трябва да се преборя със самата себе си и да намеря, да изровя от своята същност качества, каквито не притежавам. Но за да бъде пълноценен образът, и двете страни трябва да бъдат пресъздадени равностойно.“

Иво Йорданов – Папагено:
„Папагено, макар и да се представя за човек, доставчик на птици, е фантастичен герой. В режисьорския прочит на Антониу Замфир, на когото имам удоволствието да съм и асистент-режисьор, нашият Папагено стои някак встрани от всички останали персонажи. На него сякаш не му е нужно да преминава през т. нар. изпитания – огън, вода, въздух и земя, за да тръгне по пътя на израстването, защото живеейки сред природата, той вече в голяма степен ги е преодолял.“