Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Новият живот на бусинската керамика

И създаде Господ Бог човека от земната пръст, и вдъхна в лицето му дихание за живот; и човекът стана жива душа.

Това казва седмият стих от втора глава на Книга Битие. Според една много подобна африканска легенда за сътворението божеството-създател седнало на една скала над реката и започнало от глина да извайва човеците, сетне ги пускало по течението. 

Музей на бусинската керамика

В село Бусинци близо до Трън има река и има глина, а керамиката, която се е правела в него, е прочута с майсторството и шарките си. Днес тя може да бъде видяна в местния музей и все още има хора, които тръгват към Бусинци, за да се срещнат с миналото и с глината. Селото обаче е обезлюдено, а природата наоколо си възвръща териториите, плъзвайки в дворовете на старите кирпичени къщи, във всяка една от които, казват местните, едно време е имало по няколко грънчарски колела. 

художникът керамик Захари Иванов

Бусинската грънчарска школа е добре известна сред художниците керамици, но и не само сред тях. Стефка Бонева, чийто род е от Бусинци, заедно със съпруга си Александър Дуцов, от две години опитва да възроди моделите грънци, които са се правели в селото, и така да върне към живот не само грънчарския занаят, а и изобщо Бусинци. 

пещта на Петър Гигов

В тази нелека и амбициозна задача на помощ идва художникът керамик Захари Иванов, който за известно време живее в селото, за да изучава майсторлъка и моделите на местните грънчари.

сем. Стефка Бонева и Александър Дуцов

Усилията на Стефка, Александър и Захари вече дават своя плод, самата Стефка се учи да точи глина под вещите напътствия на майстора керамик, а класическите модели на бусинската керамика, вече не са само музейни експонати, покрити с патината на времето. Да се възроди селото и в него да се завърнат хората е само въпрос на време.

Чуйте цялото предаване в звуковия файл.

Снимки – Зорница Гъркова и личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Промяна в статута на Националната награда за поезия "Иван Николов"

Като една от най-престижните награди за поезия у нас, Националната награда за поезия "Иван Николов" е следена с интерес от почитателите на българската поезия, от авторите и от издателите.  Този декември 2024 година награждаване не се състоя, защото конкурсът не беше обявен.  Организаторите сега представят новата си концепция за статут и график...

публикувано на 09.01.25 в 16:40

Поезията на 90-те оживява във филми

Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в сградата на Народно читалище "Светлина - 1975", с. Гара Елин Пелин. Филмите са съчетание на поезия, музика и визия. Авторите, по чиято поезия са направени, са имена като Иван Методиев, Екатерина..

публикувано на 09.01.25 в 15:47
Димитър Коруджиев

Памет за Димитър Коруджиев

Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст.  "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както и "Домът на Алма“, "Преди да се умре. Фантазия за Сашо Сладура", "1989“, и др. На читателски интерес се радват и книгите му с есета на християнска тематика.  Пред БТА писателят Деян Енев казва за..

публикувано на 09.01.25 в 15:35

Литературната 2025 година: Тенденции, теми и очаквания според водещи издатели

В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година. Десислава Желева, Темз Арабаджиева и Димитър Риков. Те обсъдиха какви са очакванията, темите и предизвикателствата, които предстоят в света на книгите. Ето какво разказаха те. "Може би тенденциите не..

обновено на 09.01.25 в 13:26
Изложба „Забранено изкуство“ в Топлоцентрала

Забранено изкуство

Цензурата е сякаш мрачната сянка на изкуството във всички времена. Всеки поглед назад в историята открива нейните прояви под различна форма и по различни причини. И в миналото, и днес цензурата зависи от идеологии, религии, власти, политики, възгледи и от публиката, разбира се – всички те преплетени в сложен, почти гордиев възел понякога...

публикувано на 09.01.25 в 09:07