Чували сте неведнъж израза: "По-добър сценарист от живота няма!". Даже не само сте го чували, но навярно безброй пъти сами сте си го повтаряли, докато случващото се ви е заливало като бурна вълна. Животът несъмнено заслужава "Оскар" за сценариите, които пише. За нас като режисьори обаче не може да се каже същото. Все ще се намери за какво да ни критикува тежката академия на съвестта, чувствата, принципите и другите душевни катастрофи. Добре би било, ако можехме поне да се справим с жанра на живота – дотолкова, доколкото изобщо самите ние имаме пръст в избора му. Режисьорът, който попадна във фокуса на "Кино с думи" обаче, е направил своя избор – в живота той е част от един мюзикъл с елементи на трилър, а в професията си доскоро беше избрал жанра на късото кино. 29-ият София филм фест ни направи съпричастни и към дебюта му в пълнометражното игрално кино.
Димитрис Георгиев се вдъхновява от истинските истории, а водещо във филмите му е актьорската игра. Обикновено представя тежки теми, но с дъх за живот, никога обаче в един жанр. Така беше с филма му "Заедно без теб", вдъхновен от реалната съдба на двама избягали затворници, който беше селектиран на "Берлинале", с носителите на над 20 отличия и номинации от световни филмови фестивали "Леки семейни неприятности" и "Последните два дни", както и с "Това лято през зимата". Сега, с новите две филмови истории, в които отново си партнира с Марий Росен – късият "Това, което остава" и пълнометражният "Татко" – не е по-различно. С тях отново ставаме свидетели на кино, което ни засяда на гърлото, дълго не можем да преглътнем, но накрая просто ни се живее.
"Напоследък много ме вълнува това жанрово и тотално авторско кино, тази нова вълна. Особено норвежкото и френското много вървят, "Веществото" е такъв пример. И досега винаги в някаква степен съм искал да бъда повече верен на историите, визуалният киноразказ да не излиза толкова извън това, т.е. въображението да бъде култивирано само и единствено в историята. Докато напоследък реших, че може би това е грешка и реших тотално да си отворя съзнанието и да пусна всичко, което всъщност имам. Затова може би смятам, че творците, особено в киното, и сценаристите просто трябва отварят въображението си възможно най-много", смята Димитрис. Според него човек трябва да е твърдо решен да покаже въображението си на света.
Дебютът му в пълнометражното кино "Татко" го отвежда до идеята за антична трагедия, защото именно на нейните правила стъпва сюжетът на филма. Историята се завърта около завръщането на един мъж, който е прекарал последните си пет години зад решетките в чужбина. Прибирайки се у дома, той има голямото желание да започне живота си начисто, но доведеният му син си поставя за цел да го съблазни и това води до драматичен обрат.
"Искахме филмът да се занимава със семейството като такова - кого можеш да припознаеш в майка и баща, дори да нямате кръвна връзка. Едно е "майка", едно е "мамо", едно е "баща ти", едно е, когато вече можеш да го припознаеш в "татко". Това беше основното, с което искахме да се занимаем в тази семейна трагедия, която се отключва на финала, и цялото това да е разказано върху историята за съзряването на едно младо момче, което в рамките на горе-долу една седмица пораства, преоткривайки някакви странни неща в себе си. Има първо влюбване, това в крайна сметка променя всички от нас", обяснява Георгиев.
Цялата историята в "Татко" е за срещата на човека със самия себе си.
"То това семейство се среща само със себе си за първи път. Тъй като изходната ни ситуация е на един мъж, който се прибира след петгодишно отсъствие, след като е бил в затвора в друга държава, това обърква картите на всички, защото нищо не е такова - каквото е било. Тази адаптация, това сформиране на едно ново семейство от вече едни руини - това беше интересно за нас, да го въздигнем и после и ние самите да го разрушим", разяснява режисьорът.
"Татко" ще има своята премиера на 21 март от 18.00 часа в кино "Люмиер". Тогава ще можем да видим Деян Донков като таткото, Марио Василев като съзряващия доведен син и Силвия Драгиева в ролята на майката.
Загубата, която води до израстване, е в центъра и на късометражния филм на Димитрис Георгиев. В него играят Захари Бахаров, Мария Бакалова, Елена Телбис и Ян Лозов.
"Това, което остава" е история, дочакала своето времето. Филмът е посветен на всички онези, които Димитрис губи в живота си.
"Този филм се уповава на една катастрофа от моето детство, в която загубих баща си, аз също бях в колата. Тя, разбира се, много ми се запечата в съзнанието, тъй като звучи музика, която не спира. Много кинематографична сцена беше, поглеждайки сега натам. По-късно си казах: "Добре, това някъде някога ще се случи". Всъщност това беше ядрото на този сценарий. От него, от тази сцена, която беше замислена като начало на филма, тръгна вече тази история отново за съзряване на едно момче, но този път в една много екстремна ситуация на събития, които разтърсват семейството му, и в дванайсет часа той осъзнава и пораства, като взима решението, което вчера може би никога не би взел. Сблъсква се с трудности, с каквито досега никога не се е сблъсквал, става дума отново за смърт на близък човек.
И тъй като след смъртта на баща ми аз загубих още много хора от цялата тази линия на моето родословно дърво, този филм е посветен на всички тях. Длъжен съм да кажа, че и стилистът на филма Гроздан Михайлов, за когото това беше дебют в късометражното кино, също си отиде през ноември 2024 след много тежка борба с рака. Затова този филм е посветен и на него, също както и прожекцията на София филм фест. Така че този филм някак си го приемам много, много лично вече. Дори да не беше тръгнало така, той всъщност се превърна в лицето на тази моя травма и въобще на тази част от моя живот. Надявам се енергията вътре, извън - разбира се - мрачното, да се усети. Това е и посланието на филма – че ние оставаме въпреки всичко, което се случва."
Всичко останало можете да чуете в звуковия файл.
В галерия "Стубел" беше открита изложбата от рисунки и принтове на художничката Мария Ландова "Пещерата на Платон". Тя е автор на мозайки и витражи на публични сгради, както и на илюстрации за печата. Има самостоятелни и участва в групови изложби, сред които в галерия "Дебют“, "Depo“ и "Шипка 6“. Член е на СБХ и СБЖ. Пише текстове за визуални изкуства..
На 53 години ни напусна поетесата и преводачка Мария Липискова. Тя е завършила "Българска филология“ в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" и магистратура "Библиотечно-информационни науки и културна политика" в СУ "Св. Климент Охридски". Публикува поезия и литературна критика във в. "Капитал Light", "Сега", "Стършел", "Литературен..
Утре Националната награда за поезия "Иван Николов" ще бъде връчена на тържествена церемония в галерия "Димитър Георгиев", Пловдив, от 18:00 часа . На следващия ден за първи път ще има дискусия с победителя в конкурса, номинираните, литератори и читатели в Драматичния театър "Н. О. Масалитинов". В късия списък за Наградата след селекция от..
За трета поредна година България ще участва на Международния панаир на детската книга в Болоня. Форумът е огромен, присъстват хиляди издатели, илюстратори, писатели – обхваща целия свят на детската книга. В студиото на "Какво се случва" организаторът на нашето представяне Венка Рагина, председател на асоциация "Култура и книжовност", художникът и..
Писателката Цвета Софрониева по образование e физик и доктор на философските науки. Пише на български, немски и английски поезия, проза, есета и театрални текстове, като е издала над двадесет книги. Носител е на наградите за поезия "Адалберт фон Шамисо" и "Клиф Бекър". Превеждана е на над 20 езика. През 2009 г. Шантал Райт печели наградата "ПЕН..
"Мутациите" на люксембургския писател Франсис Кирпс обхваща седем разказа и една поема (написани предимно на немски), използващи като основа и..
Новият български сериал "Майките" има премиера в родния телевизионен ефир. Създаден е по едноименния роман на Теодора Димова. В продължение на шест..
Продължават протестите на работещите в психиатричните болници в страната, които настояват за увеличение на заплатите с 50%, както и промяна на условията..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg