„Самоексплоатацията е по-ефикасна от експлоатацията от други хора, защото върви ръка за ръка с усещането за свобода – пише Бюнг-Чул Хан, автор на книгата The Burnout society. – Психологическите разстройства като депресия или „бърнаут“ са симптоми на дълбока криза на свободата. Те са патологичен сигнал, показващ, че свободата днес често се превръща в принуда. Ние се смятаме за свободни. Но всъщност ние се експлоатираме страстно, докато се сринем. Коварната логика на постиженията постоянно ни принуждава да изпреварваме себе си. След като сме постигнали нещо, желаем да постигнем повече, тоест отново да изпреварим себе си. Но разбира се не е възможно да изпревариш себе си. Тази абсурдна логика в крайна сметка води до срив.“
Последната година разми границите между личен и професионален живот. Така нареченият домашен офис, при който би трябвало да пестим стрес от време за придвижване до работа, всъщност допълнително натовари мнозина, размивайки границите на работното и личното време, в допълнение към самотните часове, прекарани по пижама пред екрана, без възможност за пълноценен контакт.
Според психолога д-р Ирина Лазарова в ситуация на „истински“ бърнаут са лекарите, медицинските сестри и хората от помагащите професии – както заради увеличеното до краен предел натоварване и второ – заради липсата на психологическа подкрепа. Иначе казано стария проблем: Кой помага на помагащия?
„В случаите, когато всички хора се намират в определена ситуация, каквато е днешната, не можем да говорим за емоционално прегаряне.
По-скоро можем да го сравним с вирус на умората, причинена от самотата, липсата на социални контакти, както и насърчение в работната среда – един по-скоро национален вирус, от който страдаме отпреди пандемията“, смята д-р Лазарова.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg