„Самоексплоатацията е по-ефикасна от експлоатацията от други хора, защото върви ръка за ръка с усещането за свобода – пише Бюнг-Чул Хан, автор на книгата The Burnout society. – Психологическите разстройства като депресия или „бърнаут“ са симптоми на дълбока криза на свободата. Те са патологичен сигнал, показващ, че свободата днес често се превръща в принуда. Ние се смятаме за свободни. Но всъщност ние се експлоатираме страстно, докато се сринем. Коварната логика на постиженията постоянно ни принуждава да изпреварваме себе си. След като сме постигнали нещо, желаем да постигнем повече, тоест отново да изпреварим себе си. Но разбира се не е възможно да изпревариш себе си. Тази абсурдна логика в крайна сметка води до срив.“
Последната година разми границите между личен и професионален живот. Така нареченият домашен офис, при който би трябвало да пестим стрес от време за придвижване до работа, всъщност допълнително натовари мнозина, размивайки границите на работното и личното време, в допълнение към самотните часове, прекарани по пижама пред екрана, без възможност за пълноценен контакт.
Според психолога д-р Ирина Лазарова в ситуация на „истински“ бърнаут са лекарите, медицинските сестри и хората от помагащите професии – както заради увеличеното до краен предел натоварване и второ – заради липсата на психологическа подкрепа. Иначе казано стария проблем: Кой помага на помагащия?
„В случаите, когато всички хора се намират в определена ситуация, каквато е днешната, не можем да говорим за емоционално прегаряне.
По-скоро можем да го сравним с вирус на умората, причинена от самотата, липсата на социални контакти, както и насърчение в работната среда – един по-скоро национален вирус, от който страдаме отпреди пандемията“, смята д-р Лазарова.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
