На днешния през 1947 година в Лондон е създадена една политическа международна организация на страните в Европа, чиято цел е била да работи за европейската интеграция (по-скоро интеграцията на държавите от Западна Европа тогава).
За разлика от Европейската икономическа общност (днес Европейски съюз), създадена по икономически причини - "Голямата Европа", както я наричат сега, обръща внимание на правата на човека, демократичното развитие и културното сътрудничество.
Днес държавите членки на Съвета на Европа са 47 с население малко над 800 милиона души. И затова 5 май се отбелязва като „малкият ден на Европа“.
Съветът на Европа и неговата асамблея не създават закони и не изискват един малко по-ограничен суверенитет на държавите членки, както това се изисква от Европейския съюз, но Европейският съд за правата на човека в Страсбург, орган на съвета, е създавал и създава доста проблеми на политици, чиновници, полицаи и военни на високи постове, когато не спазват правата на хората и основните свободи.
Именно на това се гради основата на Съвета на Европа – защитата на правата на човека.
Съвременните задачи на Съвета са далеч повече от онези в годините след Втората Световна война. Днес органите на Съвета се занимават и с интеграцията на своите членове и с културното сътрудничество между държавите на Европа.
Дали имат известно право онези наблюдатели, които смятат че ролята на Съвета на Европа е до голяма степен изчерпана в днешно време, тъй като поне теоретично почти няма държава в Европа, която да не отговаря на критериите на Конвенцията за защита на правата на човека?
Повечето международни специалисти и европеисти не са съгласни с тезата за „залеза на ПАСЕ във второто десетилетие на 21 век“. Това бе и мнението на преподавателя от Катедра „Европеистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ д-р Вихър Георгиев.
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
