Професор Анчо Калоянов смята, че самият цар Симеон е автор на сборника с разказите за коне, битки и вълшебни изцеления.
Един ден преди Гергьовден говорим за сборника „Сказание за железния кръст“ (известно още като „Повест за железния кръст“) – едно от най-чудатите произведения на Средновековна България. Сборникът е компилативен цикъл от старобългарски разкази, обединени от чудесата на св. Георги Победоносец. Цикълът е открит през 40-те години на XIX век от П. М. Строев. Смята се, че част от текстовете са възникнали на българска почва („Чудото с българина Георги“, „Чудото с българина Климент“), а други – във византийската книжнина. Авторът на цикъла е неизвестен, няма точни сведения за времето на създаване на Повестта, но със сигурност четивата са оказали огромно влияние върху формирането на обществения мироглед през вековете, вкл. върху религиозните представи както на българите, така и на други славянски народи. Предполага се, че най-вероятно текстовете са създадени и записани през X – XI вв.
За този този уникален документ в стойностна беседа е разговорът с професор Анчо Калоянов, професор Тодор Моллов, професор Иван Станков и писателя Емил Андреев. Двама от събеседниците – Анчо Калоянов и Тодор Моллов са съавтори, заедно с Мария Спасова на научния труд „Сказание за железния кръст и епохата на цар Симеон“.
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Съдебни преследвания, политически и обществен драматизъм в българското общество – разговор в "Нашият ден" с Радослав Бимбалов, писател, общественик и..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
