Професор Анчо Калоянов смята, че самият цар Симеон е автор на сборника с разказите за коне, битки и вълшебни изцеления.
Един ден преди Гергьовден говорим за сборника „Сказание за железния кръст“ (известно още като „Повест за железния кръст“) – едно от най-чудатите произведения на Средновековна България. Сборникът е компилативен цикъл от старобългарски разкази, обединени от чудесата на св. Георги Победоносец. Цикълът е открит през 40-те години на XIX век от П. М. Строев. Смята се, че част от текстовете са възникнали на българска почва („Чудото с българина Георги“, „Чудото с българина Климент“), а други – във византийската книжнина. Авторът на цикъла е неизвестен, няма точни сведения за времето на създаване на Повестта, но със сигурност четивата са оказали огромно влияние върху формирането на обществения мироглед през вековете, вкл. върху религиозните представи както на българите, така и на други славянски народи. Предполага се, че най-вероятно текстовете са създадени и записани през X – XI вв.
За този този уникален документ в стойностна беседа е разговорът с професор Анчо Калоянов, професор Тодор Моллов, професор Иван Станков и писателя Емил Андреев. Двама от събеседниците – Анчо Калоянов и Тодор Моллов са съавтори, заедно с Мария Спасова на научния труд „Сказание за железния кръст и епохата на цар Симеон“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
