В България на 10 май се отбелязва Денят на химика. Празникът е определен с решение на Общото събрание на Българската камара на химическата промишленост от 2001 г.
Наско Стаменов е един от най-успешните вдъхновители за това децата да се занимават с наука в България.
Освен че преподава на гимназисти в Националната природо-математическа гимназия (НПМГ) и в Химическия факултет, той участва и в “Корпус за бързо гърмене“.
Наско Стаменов е главен герой в “Нашият ден“.
“За съжаление ми се наложи да избягам от час заради интервюто, но гимназистите ми няма да се сърдят, оставил съм ги в добри ръце.
В момента не преподавам само на гимназисти, но и на деца в начален етап в едно друго училище. В двете места проблемите са различни. При малките да запалим искрата е лесно и трябва да наберем достатъчно обороти, за да успеят да превключат крайъгълния камък, който е седми клас и обикновено там се случва пропукването.
Пък при гимназистите, моите идват поне тлеещи, остава само да им дадем достатъчно кислород, така че да се възпламенят наистина хубаво.
Това да искам да се занимавам с наука и най-вече химия е мечта от много малък. Родителите ми направиха голямата грешка да ми подсигурят изключителен набор от енциклопедии – просто паднах по спиралата към науката.“
“Историята, която се случи, за да реша не само да се занимавам с наука, а и да я показвам на други хора, е сладко-горчива. В седми клас имахме химия и аз бях невероятно въодушевен, нямах никакво търпение да видя химикалите отблизо, да смесваме неща, неща да променят цвета си или да се запалят.
Но това се оказаха най-скучните часове в живота ми. Преподавателят беше демотивиран, караше ни да зубрим, изпитваше ни дума по дума от учебника. И аз реших, че това, което той прави, е престъпление. Не може науката да се преподава толкова скучно.
Просто да я оставиш сама да се вижда, пак е по-интересно от това. И си казах – “Не, не само ще стана учен, а и ще покажа химията такава, каквато я знам, каквато я обичам.
Науката не е само на черната дъска. Тя може да се пипа, подуши и види. Много хора не си дават сметка, че дрехите, които ползват, превозните средства, храната, водата, всичко това е минало през достиженията на науката, за да достигнат във вида, в който ги виждаме днес.
Преди по-малко от 300 години, водата не се е обезпаразитявала и е имало холера и тиф. Преди по-малко от 100 години, пластмасите са били кът. А сега всичко около нас е лесно достижимо – чиста вода, безопасна храна, покрив и дрехи.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..
България е основател и първи домакин на Международната олимпиада по информатика през 1989 г. в Правец. През 2024 година в олимпиадата участват 91 държави и територии. Най-добрите български ученици по информатика направиха блестящо представяне и спечелиха 2 златни и 2 сребърни медала от най-престижното световно състезание по информатика в света...
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на..
В сърцето на града, в емблематична стара сграда, се намира Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Сграда, приютила хиляди експонати, свидетелства за бита, дълбоките търсения и душата на троянеца – творец и занаятчия. В поредицата ще разказваме именно за тези търсения с помощта на уредници и изследователи, отдадени..
Бургас има история, която го отличава от повечето български градове. Особеният дух на града и жителите му може да се усети в историческата експозиция на РИМ Бургас, където експонатите "разказват" историята от османското владичество до новото време около началото на ХХ век. Всеки втори бургазлия е потомък на бежанци, разказва д-р Иванка Делева,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg