Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Terra култура

"Свети Николай Мирликийски чудотворец" – най-новият храм на Пловдив

Какво знаем и какво не знаем за най-новия храм, изграден в Пловдив – "Свети Николай Мирликийски чудотворец".

Темата коментира в “Нашият ден“ Димитър Владимиров, журналист от Радио Пловдив.

“Това е един от най-новите храмове в Пловдив, включвайки тук в район “Тракия“, пък и този, който очакваме в най-скоро време в Стария град с името “Св. Архангелис“.

Спомням си този храм още от полагането на първата копка, защото така се случиха нещата, че имах възможност да живея точно на метри над храма в един висок блок, когато започна неговото строителство.

В момента може да се види една много внушителна сграда с ярка синя и златна камбанария, изключително различно от всички храмове, които познаваме и без това усещане за старинност на тези сгради.

Какво обаче се случи на въпросния 9 май 2015 г. при самото освещаване на храма? Там за откриването пристигнаха и духовници от Кипър и частици от мощите на Николай Мирликийски.

Камбаните на храма – най-голямата е 200 кг, а най-малката – 30. Редът им е изчислен така, че да могат да се изпълняват традиционните мелодии, които приканват вярващите да дойдат в храма. Подовата настилка е от 4 вида гранит.

Иконостасът пък е дело на ученици и учители от Пловдивската гимназия по архитектура и дърворезба.“



Историята на храма започва в началото на XX в., когато Кирил Василев, собственик на фирмата „Хелиос метал“, вижда в украинския град Николаев малък красив храм, посветен на св. Николай Мирликийски Чудотворец. Кирил Василев е впечатлен и решава да изгради в Пловдив реплика на същия храм. Той се обръща към кметството в район „Западен“, което одобрява намерението му и дарява терен за строителството. По препоръка на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай размерите на храма са увеличени 2 пъти и половина спрямо оригинала в Николаев. 

Първата копка е направена на 6 декември 2010 г., а строителството започва 4 юли 2011 г. Храмът е построен от „Хелиос метал център“ с партньорски фирми. Използвани са сложни конструкции, които правят сградата по-устойчива на земетръс и значително по-лека в сравнение с традиционното монолитно строителство. За пръв път в историята на храмовото строителство в България е издигнат метален купол с диаметър 10,7 метра, тегло 12 тона и височина 5,5 м.

След края на грубото строителство през октомври 2013 година започва външната украса на храма. От юли 2014 година до април 2015 година екип от художници и иконописци изработват стенописите.

Храмът е осветен на 9 май 2015 г. с благословението на Николай Пловдивски.

Храмът представлява еднокорабна, еднокуполна базилика с височина 22 m и площ от 200 m². При избора на цветовете е използвана руската традиция храмовете отвън да се оцветяват в бяло, синьо и златисто. От външната страна храмът е покрит с 12 cm минерална вата, импрегнирано дърво и 3 пласта хидроизолация. За обшивката на големия купол, както и на четирите по-малки кубета и на купола на камбанарията, е използвана специална, оцветена в синьо и украсена със златни звезди неръждаема ламарина с титаново покритие.

Основният купол е обшит с небесно-сини метални плочки и 36 броя звезди. Монтажът е извършен от украински и руски специалисти. Двуметровите кръстове са изработени и позлатени в работилниците на известния украински манастир Киевско-Печорска лавра.

За закрепването им са използвани специализирани уреди като лазерен отвес и компас, за да ориентират хоризонталните части на кръста точно в посока „север-юг“ според изискванията на източноправославния канон. Фасадата е оцветена в бледожълт цвят с бели декоративни елементи. Облицовката е довършена от семейство Андрей и Екатерина Тоцки от Волгодонск.

Подовата настилка е от четири вида гранит, доставен от Китай. Иконостасът е дело от ученици и учители от пловдивската Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване и е с размери 7,25 × 7,50 m и тегло 1,5 тона, като носещата му конструкция е създадена от бял бор, а дърворезбите са изваяни от липа.

До храма се издига 24-метрова камбанария с два вградени часовника. Храмът има 6 камбани, отлети от леярски род Велеганови – най-голямата е 200 килограма, а най-малката – 30 kg. Редът на камбаните – 200, 100, 80, 60, 40 и 30 kg е изчислен така, че да може да се изпълняват традиционните мелодии, приканващи миряните за литургия.

Архитектурният проект е дело на екип с ръководител архитект Илко Николов. Архитектурата на храма е отличена със специалната награда на журито на архитектурния конкурс „Сграда на годината“, проведен в края на 2015 г. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Младите срещу тоталитарната система

"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..

публикувано на 10.09.25 в 16:05
Проф. Тодор Кантарджиев

Положението с Covid-19 не е така опасно, както се представя

Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..

публикувано на 10.09.25 в 14:15

Спешната помощ e в криза

Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...

публикувано на 10.09.25 в 13:24

Все по-голяма част от ресурса на публичния сектор се насочва към здравеопазването

Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...

публикувано на 10.09.25 в 12:33
Веска Събева

Нужно ли е да се вдигне потребителската такса за посещение при лекар

Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания.  Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..

публикувано на 10.09.25 в 12:15