Морската трева е земно растение, което преди няколко хиляди години е решило да се върне обратно в дълбините. Не я бъркайте с водораслите, които напоследък все по-често се озовават в чиниите ни, заради полезните си хранителни свойства.
Когато човешката дейност не ѝ пречи, морската трева избуява под водата и напомня тучна цъфтяща ливада, видима от Космоса и даваща живот на хиляди морски обитатели.
Като става въпрос за полза, установено е, че хектар морска трева „изпълнява екосистемни услуги на стойност 19 хил. долара за година. Тя произвежда огромно количество кислород. Един кв. м. морска трева може да произведе 10 литра кислород на ден, корените й стабилизират седимента на дъното и намаляват ерозията, служейки като буфер срещу бури, а и прочиства водата. Освен това морската трева има едно много важно свойство - задържа въглеродният диоксид.“
Когато говорим за опазване на природата, обикновено си представяме, че трябва да се откажем от навици и стила на живот, с които сме свикнали, но всъщност опазването на природата, освен хуманен дълг, всъщност носи и ползи за хората и съвършено безплатно прави за Земята неща, които инак биха ни стрували скъпо.
Повече за вълнуващия свят на морските треви можете да научите на събитието Seagrass – a meadow of life, организирано от Рацио в рамките на Софийския фестивал на науката на 15 май от 11 часа, безплатно или с дарителски билет.
Основен лектор на събитието е Пер Мокснес, специалист по морска екология и мениджмънт към Университета в Гьотеборг. Неговите усилия са насочени към опазването на морските екосистеми.
Повече за този вълнуващ свят в аванс разказва молекулярният биолог, имунолог и една от движещите сили на проекта Рацио Никола Кереков.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
