Морската трева е земно растение, което преди няколко хиляди години е решило да се върне обратно в дълбините. Не я бъркайте с водораслите, които напоследък все по-често се озовават в чиниите ни, заради полезните си хранителни свойства.
Когато човешката дейност не ѝ пречи, морската трева избуява под водата и напомня тучна цъфтяща ливада, видима от Космоса и даваща живот на хиляди морски обитатели.
Като става въпрос за полза, установено е, че хектар морска трева „изпълнява екосистемни услуги на стойност 19 хил. долара за година. Тя произвежда огромно количество кислород. Един кв. м. морска трева може да произведе 10 литра кислород на ден, корените й стабилизират седимента на дъното и намаляват ерозията, служейки като буфер срещу бури, а и прочиства водата. Освен това морската трева има едно много важно свойство - задържа въглеродният диоксид.“
Когато говорим за опазване на природата, обикновено си представяме, че трябва да се откажем от навици и стила на живот, с които сме свикнали, но всъщност опазването на природата, освен хуманен дълг, всъщност носи и ползи за хората и съвършено безплатно прави за Земята неща, които инак биха ни стрували скъпо.
Повече за вълнуващия свят на морските треви можете да научите на събитието Seagrass – a meadow of life, организирано от Рацио в рамките на Софийския фестивал на науката на 15 май от 11 часа, безплатно или с дарителски билет.
Основен лектор на събитието е Пер Мокснес, специалист по морска екология и мениджмънт към Университета в Гьотеборг. Неговите усилия са насочени към опазването на морските екосистеми.
Повече за този вълнуващ свят в аванс разказва молекулярният биолог, имунолог и една от движещите сили на проекта Рацио Никола Кереков.
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..
Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..
Има теми и дялове от науката за езика, които не са често предмет на разговор дори в предаването "За думите". Не за друго, а защото е много трудно да бъдат "преведени" на достъпен за нас, неспециалистите, език. Такава област безспорно е компютърната лингвистика, иначе казано, обработката на естествения език така, че да може да бъде анализиран и..
Когато бях малка, в научнопопулярно списание (може би "Космос"), прочетох за антигравитационния хълм в Салала. Тогава султанатът Оман ми се струваше толкова невъобразимо далечен и екзотичен! Щом имах възможност да посетя тази държава, освен Руб Ал Хали, втората по големина пустиня в света след Сахара, бях много ентусиазирана да видя това магнетично..
Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в общочовешкото психическо функциониране. Още оттогава вълшебната приказка е част от професионалния психоаналитичен и терапевтичен арсенал. "Приказката е мост между съзнаваното и несъзнаваното… ние..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
