Група учени и юристи са решили да съдят Скопие за интелектуален грабеж. Какъв трябва да бъде този съд?
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Огнян Герджиков, изтъкнат юрист и бивш служебен премиер:
“Свидетели сме на нещо, към което не можем да останем безразлични, като най-старата европейска държава със запазеното си име, и с огромен принос в световното историческо наследство.
Нашето отношение към Македония винаги е било добро. Ние първи признахме Република Македония след разпадането на Югославия. Но отсреща не виждаме същото.
И преди известно време установихме, че има една интелектуална кражба. Аз не съм виждал тези томове “Македонска книжевност“, не ги знам, само може да се досещаме.
Българската държава дължи на своите граждани един процес, който би трябвало да бъде заведен в Международния съд на ООН в Хага. Там се опитвах да направя една справка дали подобни дела е имало в този съд.
Точно такива не е имало, но това не значи, че не може да има първи път. Разбира се, инициативата за това трябва дойде освен от интелектуалния елит на България, да бъде подета вече конкретно от управлението на България, от българското правителство.
Това не може да се очаква от един служебен кабинет, който има съвсем други задачи. Едва ли този кабинет ще има тази възможност, времевият хоризонт е твърде тесен.
Нормално е да се очаква един следващ, редовен кабинет да работи в тази насока."
Какво очакваме от Международен съд – ще спре ли омразата
"Този процес едва ли ще допринесе за подобно нещо. Най-много още повече да се изострят отношенията.
Направихме опити в последните години да вразумим нашите македонски приятели, че не може, след като нашето отношение към тях винаги е било добро, в техните учебници непрекъснато да има нападки срещу България и българите, това е недопустимо.
Не знам защо те не искат да го разберат в достатъчна степен. Не можем ние при една такава интелектуална кражба, гигантска по своите размери, не става дума за някакво отделно произведение, както е Димитър Талев, което също е едно голямо безобразие.
С изменение вътре в съдържанието, всичко българско е заменено с македонско и т.н. Това са недопустими неща."
Какви трябва да бъдат юристите, които ще се заемат с подобен процес
"Аз самият не съм специалист в тази материя, тя е специфична, но в България има достатъчно предобри юристи и в тази област. Предполагам, че те няма да откажат да се заемат с такава мисия. Стига да им бъде възложена по съответния начин от българското правителство.
Сякаш загубихме време в това отношение и неглижирахме проблема, но това не може да продължава безкрайно.
Все пак ние сме една нация, която има самочувствието да сме дали много култура на Европа и на света. Не може така да ни крадат пладнешки."
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Какво се случва с кмета на Варна и България, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна. "Това, което се случва във Варна, е в контекста на всичко, което се случва в тази държава, която като че все повече се движи към установяване на някаква триумвиратна и всъщност еднолична власт и в..
Какви грешки бяха направени по време на кампанията за влизането ни в еврозоната, как дезинформацията създаде страхове в обществото , какво ни казва Докладът на ЕК за върховенството на правото в България , коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Георги Стоев , икономист, автор на платформата..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Симеон Симеонов, София : Пенсионер съм, на 65 години. Мой съсед предизвика умишлено инцидент, като заведе дело срещу мен, твърдейки, че съм го набил. Районният съд отсъди в негова полза, а аз обжалвах пред Окръжен съд. И двете..
Ще бъдат ли защитени интересите на гражданите с приемането на Закона за несъстоятелност на физическите лица? Какви са ? Коментар в юридическото предаване на програма "Христо Ботев" "Законът и Темида" прави консултантът д-р Деян Драгиев – адвокат, член на Софийска адвокатска колегия, с практика в сферата на търговското право, гражданския процес и..
История, памет и един разказ за научените и пропуснати уроци 30 години след едно от най-мрачните събития в новата европейска история – трагедията в Сребреница от юли 1995 година, случила се по време на Босненската война в контекста на разпадането Югославия. В Международния ден за възпоменание на жертвите на геноцида в Сребреница от 1995..
Какво се случва с кмета на Варна и България, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна...
Какви грешки бяха направени по време на кампанията за влизането ни в еврозоната, как дезинформацията създаде страхове в обществото , какво ни..
Колко видимо може да бъде невидимото и възможно ли е да имаме очи и сетива за него? На 13 юли от 19.00 часа в Габровския драматичен театър "Рачо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg