Паметта на Бенковски ще бъде почетена с историческа възстановка край Костина

Всяка година на 25 май в местността Костина се провежда тържество в памет на Бенковски. Актьори пресъздават сцената с убийството на Бенковски и залавянето на другарите му.

Георги Бенковски е роден в Копривщица на 21 септември 1843 г. Има две сестри – Куна и Василя. Има тежко детство, баща му Грую Хлътев, дребен и почтен търговец, умира през 1848 г. и това принуждава Гаврил да учи само до 3-ти клас в основното училище в Копривщенско, а след това майка му го дава да учи занаят – терзийство. Неудовлетворен от тази перспектива, става абаджийски чирак, после се отделя от майстора си и сам се залавя с търговия. Обикаля големите пазари в Цариград и на юг из Анадола.

В продължение на десет години живее на различни места в Ориента – Смирна, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. Говорел седем езика – български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Приемайки името Георги Бенковски, той активно се включва в предприетите от българската революционна емиграция действия.

В град Букурещ се запознава със Стоян Заимов и се запалва по революционното дело. През лятото на 1875 г. той е включен в групата революционери-подпалвачи на Цариград. Целта на акта е да се предизвика смут в Османската империя. Групата пристига в имперската столица, но не осъществява замисленото поради намесата на граф Н. Игнатиев. Бенковски се връща в Букурещ, където взема дейно участие в сформирането и работата на Гюргевския комитет, заседавал в периода 11-12 ноември – 25 декември 1875 г. и взел решение за въстание в България през пролетта на 1876 г.

Според плана на Гюргевския комитет Георги Бенковски е избран за помощник апостол на IV Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище и главен апостол Панайот Волов. Бенковски се откроява със своите качества и Волов доброволно отстъпва мястото си на пръв апостол.

От 14 до 16 април 1876 организира събрание в местността Оборище, за да разбере докъде е стигнала организацията на околните населени места, взели участие в подготовката на въстанието.

По време на обявяването на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. (стар стил) в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище заедно с повечето други апостоли. Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, той обявява въстанието и в Панагюрище, след което бързо сформира чета и тръгва да вдига и околните села.

Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието.

След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион Бенковски и четата се отправят към Тетевенския балкан. На 12 май 1876 г. (стар стил; 25 май нов стил), след предателство от страна на дядо Въльо, пада в река Костина, пронизан от куршума на баш потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в Ботевград, а след това в София. Тези събития са документирани от Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“. Самият автор преживява по чудо организираната им засада.

Събитията тази година коментира в “Нашият ден“ Пенка Ганева, кмет на Рибарица.

“Каним всички да дойдат в село Рибарица на възпоменателните тържества, които по традиция се провеждат на 25 май на ловното място на Георги Бенковски. Те ще започнат с панихида. След това имаме гости от Военновъздушното училище в Долна Митрополия. Тяхното училище се казва “Георги Бенковски“. Те са тук и са част от нашите тържества. И спортното училище “Георги Бенковски“ в Плевен.

Най-важното е, че цялата програма завършва с възстановка на последните дни на вожда на Априлското въстание – Георги Бенковски и останалите от неговата чета.

Миналата година поради пандемията честването не се състоя. Наистина еуфорията и емоцията е голяма, защото това е традиция, която ние балканджиите по Тетевенския балкан пазим.

В този ден отдаваме почит на големите герои от Априлското въстание."

Легендите и истината за предателството

"От това, което е написал Захари Стоянов, се знае, че Бенковски се е укривал в Тетевенския балкан. Преминавайки от Черни Вит и Дивчовото до Рибарица, попада на дядо Въльо, овчар, извел стадото си в планината. Понеже Бенковски е бил следен, дядо Въльо е сгащен от потерята, много уговарян и успяват да го склонят да ги предаде."

Разговора можете да чуете от звуковия файл.