Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година?
На помощ в подготовката за присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. идва знаковият наръчник "България и еврото" от уважавания икономист и автор на над 20 книги доц. Йосиф Аврамов. Написан на разговорен и достъпен език, този полезен наръчник събира на едно място отговорите на най-належащите въпроси и предоставя важни и практични съвети, както за индивидуалните граждани, така и за представителите на малкия и средния бизнес.
"Книгата ми "България и еврото" е част и в помощ на информационната кампания във връзка с приемане на еврото за наша национална валута и то напълно доброволно от моя страна. В средата на 2024 година Европейската централна банка и Европейската комисия преведоха на България сумата от 10 милиона евро именно за информационната кампания, които трябваше да се изразходват до края на настоящата година. Кампанията трябваше да започне много по-рано, например в края или дори средата на миналата година, а тя реално започна на 1-ви септември тази година.
Българските търговци следваха примера на хърватските си колеги и реално вдигнаха цените преди въвеждането на еврото доста чувствително и то почти година преди въвеждането му. Надявам се българските търговци да не повторят опита на колегите си от Хърватия, които месец-два след въвеждането на еврото отново чувствително вдигнаха цените в страната, след което държавата ги санкционира и цените се върнаха назад.
В България закъсняхме с въвеждането на санкции – 8-ми октомври. Органите, отговарящи за контрола на цените, са: Комисията за защита на потребителите с щат от около 70-80 човека, Комисия за защита на конкуренцията с щат около 50 човека, Държавната комисия по стокови борси и тържища, където също работят доста хора, и НАП с щат осем хиляди, но те основно са ангажирани със събиране на приходи.
Тази година има напрежение около бюджета и за това трябва да се наблегне на събираемостта, защото не е прилично да влизаме в еврозоната със свръхдефицит. В началото на следващата година ще има някаква инфлация, която най-вероятно ще изпреварва растежа на доходите, но нека не забравяме, че от началото на април у нас се вдигнаха значително заплатите на полицаи, военни и специалните служби.
"От следващата година България сяда на масата в клуба на богатите и ще имаме възможност да участваме във вземането на конкретни финансови решения. В момента българските земеделски стопани вземат много незначителни евросубсидии, а след влизането ни в еврозоната ще имаме възможност да получаваме, онова, което ни се полага.
Друго предимство ще е повишаването на конкурентоспособността на българските производители, може би първоначално с 5-10 процента, а след това и с повече. Според мен Европа трябваше да се опълчи на митата, наложени от САЩ, защото това е пряко свързано с производството ни, като не бива да забравяме, че европейският пазар е най-големият. По тази причина ще расте и значението на еврото в световната търговия и ние с парите, които ще са в джобовете ни, ще можем да търгуваме по целия свят.
Българите не трябва да се страхуват от влизането на еврото у нас, не губим национален суверенитет с това, загубили сме си паричния суверенитет на 5-и юли 1997 година с приемането на валутния борд и еврото не бе в джобовете ни, но левът бе прикрепен към еврото", разказва в ефира на "Следобед за любопитните“ доц. Йосиф Аврамов.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Йосиф Аврамов от предаването "Следобед за любопитните“ можете да чуете в звуковия файл.
Йосиф Аврамов е доцент по финанси и банково делo и доктор по икономика. През 2025 г. той е ангажиран с международен проект в Института по информационни и комуникационни технологии към БАН, както е и научен ръководител на докторант в Института по математика и информатика. Й. Аврамов е също предприемач, консултант, трейдър, както и основател на сдружение, регистрирано в обществена полза – Консултантски център по европейски програми „Люлин“, и фондация, регистрирана в частна полза – Международен фонд „Център по приватизация и чуждестранни инвестиции в България“, както е и съпредседател на Националната предприемаческа и занаятчийска камара. Членува и в два творчески съюза – Съюза на учените в България и Съюза на българските журналисти. Лектор е в Института за публична администрация при Министерския съвет, който е издал три от неговите книги.
Работил е в БНБ, в Министерството на финансите, както и като началник на управление „Финанси и инвестиции“ в Министерството на науката и висшето образование, а също и като старши съветник в Икономическата комисия на 36-ото Народно събрание. Автор е на 24 книги, между които: „Силата на парите“ – в две издания, като второто издание в два тома излезе през пролетта на 2025 г. и съдържа раздел за еврото и България, „Корпоративни финанси“, „Банков контрол“, „Митнически и данъчен контрол“, „Теория и история на парите и кредита“, „България в преддверието на еврозоната“, „Финансов инженеринг в телекомуникациите“, „Еврото – утрешните ни пари“, „Данъчен и митнически контрол“ и др., както и на стотици статии в реномирани научни издания и в периодичния печат.
Снимки – Станислава Пирчева, БНР, изд. Сиела
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg