Ще се включат ли българските университети в инициативата за висшите учебни заведения на Европейския институт за иновации и технологии (EIT), която дава възможност за подобряване на предприемаческия и иновационен потенциал на висшите училища, както и за по-доброто им интегриране в европейската иновационна система?
Европейският институт за иновации и технологии (EIT) е орган, създаден от Европейския съюз през 2008 г. с цел да увеличава възможностите на Европа в областта на иновациите. EIT e част от Horizon 2020, рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации.
EIT помага на предприятия, образователни и научноизследователски институции да работят заедно за създаване на благоприятна за иновациите и предприемачеството среда в Европа.
Защо това е важно и как българските университети вървят по пътя на промяната и осъвременяването на обучението?
Какво представлява инициативата и има ли други подобни, които предоставят възможност за модернизация на системата на висше образование?
Темата коментира в “Нашият ден“ доц. Лидия Гълъбова, зам.-ректор на Техническия университет в София.
“Определено Техническият университет проявява интерес към инициативата на Европейската комисия за модернизация на висшето образование в посока към развитие на предприемачеството, иновациите и високите технологии.
Това не е нова инициатива и мерките, които се предприемат в тази посока, не са от вчера. Това е важен фактор за изграждане на една стабилна национална иновационна система. Което на практика представлява мрежа от организации и институции в публичния и частния сектор, чиято дейност и взаимодействие инициират, внедряват и разпространяват нови технологии и иновации.
Чрез такива дейности – като инициативата на Европейската комисия и на Европейския институт за иновации и технологии – на практика се създават условия за подпомагане на този процес, който е дългогодишен.
България има позитивно развитие в последните години в тази посока, тъй като беше приета стратегията за интелигентна специализация, иновационната стратегия на България беше променена, напоследък е актуализирана.
В нашата страна нещата се случват твърде бавно. Ролята на Университета е по-скоро в развитието на нови технологии. Имаме изключително добре развита научноизследователска база – над 40 лаборатории, в които работят нашите преподаватели и изследователи.
Обучението е на база на развитието на новите технологии. Това, което е новото и се засилва, е обучението по предприемачество и сред студентите. Не само в мениджърските специалности, а и сред специалностите и студентите, които са с изключително инженерна насоченост.
Темата коментира в “Нашият ден“ и доц. Тодор Ялъмов, зам.-декан на Стопанския факултет на Софийския университет.
“Софийският университет участва в разнообразни мрежи от европейски университети в подкрепа на предприемачеството. Дали ще бъде успешно точно това кандидатстване, е рано да се каже.
Това е програма, която цели разширяването на вече съществуващи мрежи на Европейския институт по технологии с други университети.
Предприемачеството става все по-важно в следващите години, тъй като то е необходимо не само за създаването на нови фирми, но и за развитието на съществуващите. Все повече големи фирми подкрепят вътрешното предприемачество при тях.
Така че е важно университетите да подготвят студентите за тези предизвикателства – да създават свои фирми и да бъдат иновативни в съществуващите.
Имаме много предприемачи от нашите студенти, включително и от нашите преподаватели. Работим в партньорство с разнообразни фирми, които споделят опита си, включват нашите студенти в измислянето на нови продукти и услуги. Така че с много неща можем да се похвалим.
Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.
Антирелигиозната пропаганда на радиото в годините на тоталитаризма в България. Как радиото изпълнява повелите на БКП за антирелигиозна пропаганда чрез своя ефир. Духовно-нравствената просвета на БПЦ чрез радиото Ще научим както от документални записи, така и с помощта на актьорски изпълнения на текстове, запазени в Държавната агенция..
Ден преди изборния ден в Германия – независим, професионален и разбираем разговор между водещия на предаването Антон Митов и Радослав Диков – бивш журналист, работил дълги години в Немска редакция на БНР, настоящ фейлетонист. Кой кой е в изборната надпревара - левите, десните, центъра. Алтернатива ли е партията "Алтернатива за Германия"?..
Кога политиците се вглеждат в критичните към тях медии и започват да ги посочват, гонят от пресконференции, хулят и пишат закони срещу тях, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Дарина Сарелска , проф. по "Медии и комуникации" от Университета в Тенеси и преподавателка в Американския университет в Благоевград. "Това, че медиите пречат и..
Село Момина клисура се намира в община Белово. Разположено е на двата бряга на река Марица в прохода Момина клисура, в подножието на Рила и Средна гора, и в него живеят около 800 човека. Има различни предположения за името на селото, идентично с това на пролома. По време на османската власт имало шест стражеви кули, които охранявали прохода и..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев, икономист. "Имаме правителство на САЩ, което е съвсем различно от всичко, което сме виждали до момента. Дори и историческите аналогии с предходни периоди не са напълно адекватни, защото никога не се..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Какво представляват окупираните украински територии и бригада "Азов" днес. Разказва от първо лице в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Горица..
Наскоро на "Сцена Дерида" беше премиерата на документалния филм "Тетралогията на Талев" под режисурата на Калина Липовска. Той е изграден от две части –..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg