За шеста година "Черната книга на правителственото разхищение" събира случаи на неефективно и недобросъвестно харчене на парите на българския данъкоплатец.

Фондация за свободата "Фридрих Науман", издателят на "Черната книга на правителственото разхищение 2020 г.", гостува на Международно дружество "Елиас Канети" (@Internationale Elias Canetti Gesellschaft) и ще представи пред гражданите на Русе новите казуси в книгата и ще разкаже за работата по изготвянето ѝ.

Темата коментира в “Нашият ден“ Весислава Антонова, журналист и медиен експерт.

“Втора година ще бъда редактор на “Черната книга“. Тъй като говорим за Русе, досега е имало само един текст-разследване на местен журналист за построяването на спортната зала. Поканата е от фондация „Елиас Канети“ да си поговорим с гражданите за ролята на разследващата журналистика.

Книгата включва 15 журналистически разследвания, а от миналата година включваме и 5 продължения на тях. Страхът ми всяка година е, че няма да можем да съберем тези 15 текста. Защото по мое скромно наблюдение през последните години се полагат много усилия от различни места да се обезсмисли работата на разследващите журналисти. Било чрез сплашване или тотално демотивиране да вършат работата си.

Ясно е, че по дефиниция медиите и властта няма как да са приятели. Имаме много ясно демократично определение на европейските институции какво представляват медиите. Те са коректив на властта, критик на властта. Не могат да бъдат друго. Всичко, което не е критично, просто не е медия.

Подобен тип книга има и в Германия, но тя се прави от граждански организации. Гражданите подават сигналите и с помощта на журналисти се разработват текстовете.

За шест години от съществуването на “Черната книга“ у нас нямаме нито един сигнал, подаден от граждани за някаква аномалия. За постъпка, която е в разрез с правилата за харчене на обществени средства.

Инициативата винаги идва от страна на разследващите журналисти и обществото трябва да ги подкрепи. Защото, също по дефиниция, медиите са “кучето пазач“ на обществото. Те защитават ценностите на гражданите. Те са техен филтър, мост и щит към властта."

Гражданската активност

"Нямам желание покрай “Черната книга“ да генерализирам. Това е един микромодел, през който можем да проверим действително. Има нещо, което се случва, което също е демотивирало хората да подават сигнали. Така както е демотивирало журналистите да го правят, може би неверието, че нещо може да се промени.

Откакто “Черната книга“ публикува тези разследвания, сме изпращали книгата до съответните институции, министерства, които по косвен или по пряк начин са ставали герои на един или друг от текстовете. Много пъти “Черната книга“ е била връщана и никога не е отваряна от тези институции.

Никога тя не е служела като мотив на властта и съответното ведомство да се самосезира по даден казус. Години наред “Черната книга“ се е превърнала в един каталог на корупцията в България или поне е дала достатъчно драстични такива примери за корупция в у нас, но това не е трогнало никого. Би било най-голямата победа на тази книга, ако неин текст стане повод за такива проверки."

Разговора можете да чуете от звуковия файл.