„Аскеер 2021“ за режисьора Стоян Радев

Фондация „Академия Аскеер“ връчи за 30-и път своите награди за постижения в театралното изкуство през изминалия сезон.

В категорията „Режисура“ тази година статуетката, изработена от Георги Чапкънов, получи режисьорът Стоян Радев. Наградата му беше присъдена за спектаклите „Кой се бои от Вирджиния Улф“ от Едуард Олби в Малък градски театър „Зад канала“ и „Плач на ангел“ от Стефан Цанев в Народния театър „Иван Вазов“.

„Имаше силни спектакли през сезона, така че за мен е наистина чест в подобен контекст да съм награден.

Смятам, че добро представление се получава само когато и аз, и актьорите успеем да вложим повече от самите себе си – от това, което е важно за нас и като морален избор и позиция, и като собствено сърдечно вълнение. Не ме интересува формалната страна на професията, режисьорските решения, така да се каже. Аз винаги искам да излезе истината за текста, драматургията много ме интересува. Много разчитам на актьорите, на тяхната откровеност, на тяхната честност. И ако успеем да отключим тази енергия, тогава смятам, че представлението е станало добро.

Не смятам, че сезонът е осакатен – всеки от театрите успя да извади няколко премиери. Така че не мисля, че сезонът е поразен или ощетен значително. Просто беше по-трудно. Но аз съм много щастлив, че и при малката възможност да влезе в театъра, публиката се завръщаше. Това наистина ме трогва много. За мен е смайващо – при целия страх, от сутрин до вечер медиите говореха колко е опасно, и въпреки това хората, които обичат театър, не го изоставиха.

Като затвориха театрите в пандемията, любовта към театъра се увеличи – поне у мен, но и у много други колеги.

Моята мечта е била – като стъпвам по сцената, да има смисъл от това. Да не е просто защото така ми се иска и съм един от тези, които смятат, че онова там привилегировано място е отредено за него. Защото сцената е привилегировано място, но тази привилегия трябва да се заслужи. И аз съм имал голямо притеснение и голям трепет на младини – при положение че обичам тази работа, дали заслужавам мястото си там, дали някога ще го заслужа. И си викаш: „Хубаво де, аз искам, аз обичам, аз мога да стъпя там, ама има ли смисъл. Има ли смисъл за другите, не просто за мен. Защото само тогава това има значение“, сподели режисьорът Стоян Радев в „Артефир”.