За творческия път на оперния певец, тенора Стефан Македонски, е писано и говорено много – още от дебюта му през 1911 година на сцената театър „Оперна дружба“ в България, през специализацията му в Париж и за гастролите му в Германия – на сцената на Берлинската кралска опера, в градовете Касел, Кобург и Висбаден, също в Германия…
За неговия режисьорски и организационен талант обаче се знае малко – през 1948 година, той, заедно с един куп ентусиасти, основава Музикалния театър в София, като за това събира повечето от артистите от различните частни и общински трупи, включително и от съществуващия тогава стар Оперетен театър, на същия адрес и до ден-днешен – бул. „Левски“ номер 100.
Скоро след смъртта му – през 1953 година – Музикалният театър взима неговото име и го носи досега.
Как артистите от този театър продължават замисленото от Стефан Македонски – това вече е въпрос не за спомени, а за съвремие.
Последната година не беше особено ласкава за всички изкуства, пандемията не отмина и Музикалния театър, който, както всички останали, беше лишен от публика, но това не попречи на артистите да поработят и на „тъмно“ и поставят един нов спектакъл, и което е по-важно – да упорстват и да организират именно в днешните лоши за културата времена – и първия фестивал на музикално-сценичните жанрове у нас в София.
Информацията за това събитие даде в ефира на предаването „Нашият ден“ Марияна Арсенова, директор на Националния музикален и балетен център в София.
Фестивалът се организира от няколко години, но поради днешните пандемични обстоятелства няма да е същият, както е била първоначалната идея. Важното е, че в края на юни и началото на юли, всички почитатели ще се срещнат пеещите артисти на открито – в Двора на Военната академия в София.
Чуйте повече в звуковия файл.
Снимки – Музикален театър "Стефан Македонски"
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба. Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът продължава да се утвърждава като важен културен център на Балканите и в Европа, благодарение на богатата си програма и успешно реализираните събития. Една от позитивните новини, с които градът..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg