Спас Спасов: ЕС неглижира начина, по който се раздават парите у нас

Над 10 млн. лв. за медии е дала властта за четири години само от европейски програми. Как се финансират медиите в България, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Спас Спасов, кореспондент на вестник "Дневник" във Варна.

Скандалът „Магнитски“ и отговорът на Делян Пеевски

„Във връзка с отговора на г-н Пеевски, че според него „Санкциите са тенденциозни и зад тях стои медиен олигарх“, аз не зная как точно за това, което се стовари на главата на г-н Пеевски, да е виновен, да речем, издателят на което и да е друго издание в България. Истината е, че "Капитал" и "Дневник" бяха медиите, които преди доста години посочиха именно Делян Пеевски като човека, който стои в дъното на всичко онова, което се случи и с българските медии. Имам предвид тежката корупция в българската медийна среда. Защото това, за което четем, за десетте милиона лева, за период от четири години, е всъщност пример за тежка корупция в медиите.

Този въпрос има две страни. От една страна, е това, че след като г-н Пеевски е посочен като човека, виновен за участие в корупция в особено големи размери в България, и след като това посочване съдържаше и предупреждение, че всеки друг, който би работил с него, ще попадне под ударите на същия закон, сега на мен ми е много интересно, макар и да не става дума за правене на бизнес и подобен род отношения, какво ще е отношението на досегашните управляващи към изданията, свързани с г-н Пеевски. Защото те бяха твърде активни там. Освен това тези издания бяха в особена услуга на хората, които управляваха доскоро България. Това е едната страна на проблема. Другият въпрос е, че парите, които са плащани на медии, са вършили същото онова, заради което г-н Пеевски беше посочен от САЩ като човек виновен за особени големи случаи на корупция в България.

Това е връзката, която правя, защото нерегламентираните плащания, за които става дума, извършвани чрез пряко договаряне, без конкурентно начало и без анализ на това къде отиват парите от европейските програми и проекти. Това също е случай на тежка корупция, защото парите, които се плащат по този начин, се разходват непроследимо за гражданите. Дадени чрез пряко договаряне, тези над десет милиона лева всъщност са осигурили политическото присъствие на онези, които са им предоставили във въпросните медии, но в никакъв случай не са свършили работата, за която са били предназначени. И оттам на мен ми е твърде странно защо ЕС някак неглижира от години начина, по който се раздават парите по европейските програми в България."

Къде е проблемът – в публичността ли или в избора на медии

"Проблемът е по-скоро в публичността, разбира се. Но аз не бих пренебрегнал и избора на медии. Защото, ако си говорим за "Нова ТВ", ако си говорим за "Канал 3", няма как да не кажем с ръка на сърцето, че всички тези медии бяха особено услужливи към хората във властта допреди месец-два. Както и единственото печатно издание "24 часа", което също преливаше от възторг от всичко, което се случваше. Но така или иначе, анализът, който трябва да бъде направен, е защо всички тези над 10 млн. са били раздадени чрез пряко договаряне. Защо това е допуснато и защо това е възможно? И защо липсва контрол по разпределението на тези средства? Защото иначе можем да си правим подобни анализи веднъж на две-три години, защото сумите ще бъдат достатъчно големи, за да заслужават вниманието ни. Но когато говорим за всичко това, не трябва да забравяме, че огромен ресурс европейски средства и огромен публичен ресурс се разпределя и в общините в България при още по-голяма липса на прозрачност, тъй като там финансирането на медии е абсолютно непроследимо по простата причина, че е фрагментирано."

Кой да контролира европейските пари

"От една страна, това е въпрос на саморегулации, и мисля, че тази саморегулация работи, защото, да речем, Асоциацията на европейските журналисти в България редовно проследява начините, по които се финансират регионални медии. От друга страна, този, който трябва да проследява, е този, който дава парите. Отново се връщам на изненадата си, че ЕС е твърде лековерен към начина, по който в България се разпределят парите му за публичност по европейски програми. Иначе няма друг кой освен гражданите да следят какво се случва в по-малките населени места в страната."

Как си обяснявате, че справката за това колко европейски пари са отишли за медии през последните години е поискал служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов, и тя не му е била предоставена?

„Ще се пошегувам горчиво и ще кажа, че и в този случай погледите ни са отправени напред отвъд 11-и юли. Защото е крайно време в България да се появят хора във властта, които разполагат с достатъчно властови ресурс, за да изработят и въведат практика за отчетност при финансиране на медиите. Такива предложения са правени неколкократно от АЕЖ и от други съсловни организации. Набор от инструменти за регулиране на финансирането на медии в България има, стига някой да реши да ги обобщи и да ги приложи. Това е и въпрос на законодателство, въпрос и на местна власт. Но така или иначе има начин нещо да се случи, стига да има воля за това. Тя трябва да бъде преди всичко политическа. Затова казвам, че гледаме напред към момента, в който тази воля ще се появи. Трябва да бъдем оптимисти, защото иначе нито едно усилие, което полагаме, дори това, което вършим с Вас в момента, не би имало смисъл."