Професията "психолог" – необходимост или екзотика

Наскоро психоложка в училище в малко българско градче сподели, че никой не стъпва в кабинета ѝ – нито родители, нито деца. Даже децата казвали: „Да не съм луд, че да идвам при Вас“. За такова отношение имат принос и някои учители, които често използват фигурата на психолога като плашило и не си дават сметка колко вреден за децата е този техен подход. 

Но не са само някои учители – широки слоеве от обществото живеят в една предпсихологическа култура, където светът на психичното не съществува или поне не ги засяга. Разбира се, паралелно с тази култура съществува и един друг, по-тънък тренд – той включва млади хора, които спазват хранителни режими, пазаруват само в хартиени торби и си разменят контакти на психолозите си със същата лекота, с която си дават и телефоните на козметика и маникюриста.Такива пък хора не смеят дори да си планират ваканцията без консултация с доверения си личен психолог. 

Пандемията до някаква степен понамести тези крайно полюсни представи за психолога и областта на психичното – стана по-ясно отпреди, че всички носим души и че това понякога боли, но и че не бива да се подиграваме със собствената си уязвимост на човешки същества, като я поставяме в един семантичен ред с маникюра, фитнеса и епилацията. 

Петя Глътникова е психолог в Гимназията за преподаване на чужди езици „Ромен Ролан“ в Стара Загора, един от участниците в кампанията на омбудсмана за психологически консултации на деца. Тя апелира към родители и деца да не се притесняват и да търсят помощ, когато е необходимо, но преди това акцентира върху важните лишения, които преживяха децата ни по време на пандемията и разказа за мерките, които се предприемат в училището и града ѝ за тяхното компенсиране.

Чуйте повече в звуковия файл.