Как са свързани културата, обществените отношения, икономическото и социално развитие с успеха на определени общности?
Темата коментира в “Нашият ден“ преподавателя в УНСС проф. Марин Паунов.
“Налице е едно гражданско разбиране за култура, което е малко тясно. Култура в нашия по-академичен смисъл на думата не се свежда толкова до добро възпитание или до начетеност, или до това дали човек ходи на кино и не на театър. Културата е нещо далеч по-важно и по-дълбоко.
Тя е свързана с набора от ценности, които дават смисъл на това, което възприемаме. И в крайна сметка културата, чрез този ценностен апарат, формира отражателните светове в главите ни.
Това по-скоро е култура и погледната по този начин, тя е още по-съществена за икономическото и социално развитие във всяка общност. Културата стои в началото и в края на всяко човешко възприятие.
Представители на две различни култури, гледайки едно и също нещо, разбират различни неща. И това е факт, който би трябвало да подчертаем.
Връзката икономика – култура е доста изследвана. Ако се върнем към такъв класик като Маркс, ще видим там добре познатата ни фраза, че “Битието определя съзнанието“. Това преведено означава, че т.нар. “база“ определя “надстройката“, т.е. културата.
В същото време е налице и една много силна обратна връзка, с която се занимава отново Маркс. Той разглежда различните форми на развитие на капитализма в различи държави – Русия, Англия, Германия и др. Налице е една много сериозна, но дълбоко подценявана връзка – между културата, като определящ фактор, и параметри на икономическото и социално развитие, от друга страна."
Чуйте Марин Паунов в звуковия файл.
Темата коментира доц. Николай Гочев, преподавател в катедра „Класически филологии“ на Софийския университет:
Колко назад трябва да гледаме
“Ако говорим за икономика, трябва да видим кога за пръв път, по кое време в Европа започва да се говори за тази дейност. Като начало е хубаво да се каже какво означава тази дума. Тя идва от старогръцкото ойкономике и се разбира като изкуство, знание за управление, за устройство на дома на домакинството. Или знание за правилата, по които се устройва домакинството."
За какво съществува икономиката
"Още в много древни времена в литературни и в свещени текстове започва да се говори за това, че някога човечеството е живяло в едно щастливо състояние, в което не е имало нужда от нищо. Не е имало нужда от това да придобива необходимото за живот, защото природата му е давала всичко.
Обаче в един момент, в резултат на някакъв инцидент, на грешка, животът е престанал да дава необходимото за живот.
И тогава се е наложило – човекът със своя труд да се заеме и да възстанови тази липса и да постигне независимост, самодостатъчност спрямо тази враждебно настроена природа. И тогава възникнала икономическата дейност. Човек е започнал да си задава въпроси кой е най-добрият начин да се постигне сигурен поминък.
В началото се е сметнало, както личи от един епизод в “Одисея“, че най-добрият начин човек да постигне поминък е да се занимава със скотовъдство. Има един забавен разказ в “Одисея“. Един дивак, съвършено нецивилизован персонаж, който има стада от овце и кози, които са му напълно достатъчни за неговия поминък. Той няма деца и семейство, не почита богове.
Омир в “Одисея“ ни разказва за най-древния начин, най-далечния от цивилизацията начин човек да постигне независимост от природата и поминък – скотовъдството.
Следващият период, за който и Омир знае, но знае и един много прочут негов съвременник – Хезиод, е периодът на земеделието. Когато човечеството познава металите и преминава на една по-висока степен на развитие в икономически смисъл. Започва да обработва земята и да извлича от нея необходимото за поминък.
Тогава икономиката се занимава с това човек да не преживява ден за ден, както е в дивото състояние, а година за година. Тогава се осигурява тази възможност. Целта на земеделския стопанин е да събере своята реколта, да си направи вино, да си събере жито и с тези блага да достигне до другата година, без да се стреми към печалба.
Това са първите начини да се постигне поминък – земеделието и скотовъдството."
Чуйте Николай Гочев в звуковия файл.
В навечерието на Светлите празници вратите към душите си, към музиката и дома си, отваря музикалното семейство Цанови. Повод за ефирната среща дава очарователната Кристина Цанова – оркестрант в групата на първи цигулки в Софийската филхармония. Заедно с нея в студиото са: майка ѝ Катя Цанова, оркестрант в групата на първи цигулки в Академичен..
В рубриката "Разговорът" разговаряме с Емануела Иванова – директор на платформата за доброволчество TimeHeroes. Тя сподели вдъхновяващи новини за коледните мисии и благотворителните инициативи през изминалата година. Ето какво разказа тя в ефира на „Нашият ден“: "Макар платформата да не изглежда толкова динамична отвън, извън нея се случват..
Проектът на TerraLife Solutions е вдъхновяващ пример за това как иновациите могат да дадат решения на глобални проблеми като деградацията на почвите и климатичните промени. Внедряването на подобни практики не само ще подпомогне устойчивото развитие на земеделието, но и ще подобри качеството на храната и живота в дългосрочен план. Тази статия..
Твърди се, че има старо пророчество, което гласи, че когато всички християни посрещнат Рождество Христово на една и съща дата, злото ще изчезне от света. Ние няма как да приемем това твърдение на 100 процента, но пък от друга страна звучи убедително и дава надежда. В момента около 2,6 милиарда са християните на Земята. 2,3 млрд. от тях се готвят..
Традиционно много българи избират да прекарат коледните и новогодишни празници в Гърция , а тя ги очаква с мирис на канела и цитруси. Редакторът Наталия Маева разказва в "Нашият ден" как протичат празничните дни в южната ни съседка и какви обичаи спазват гърците на Рождество и Нова година. В Гърция семействата са големи, по..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg