Ако днес сме изправени пред факта, че Европа и светът не са наясно със същината на „спора“ между България и Северна Македония, причината е в огромна степен десетилетното мълчание на българската страна. Трудно, почти невъзможно е да се отдели политическата от научната интерпретация на отношенията между 1340-годишната държава България и едва 30-годишната независима Република Северна Македония, създадена през 1944 г. като част от Федеративна социалистическа република Югославия.
За 70 години активна и насилствена дебългаризация на населението на Северна Македония, в огромната си част българско, изкуствено създаден книжовен език, също умишлено отдалечаван от българския, пропаганда и клевети по отношение на България, не е чудно, че днес гражданите на съседката ни в голямата си част се възприемат като отделна нация със самостоятелен книжовен език и дори история. Нещо повече, с цената на щедро финансиране и пропаганда младата държава успя да си създаде „лобита“, да отвори македонистични катедри в европейски университети, а напоследък и да създаде впечатление за несъществуващи претенции на България към днешната идентичност, език и суверенитет на Северна Македония. Къде обаче е нашата страна в тази драматична и като че ли безизходна ситуация. Едва в последните десетилетия истината за насилствената македонизация на българите отсам и отвъд границата ни излезе от сферата на принудително премълчаваните факти от историята. Дори след разхлабването на коминтерновската хватка, довела до трагичните за хиляди семейства събития, в Народната република не беше допускано откровено назоваване на фактите с истинските им имена.
Годините на демократизация на обществото ни се оказаха не по-благоприятни за българската национална кауза, тъй като държавата абдикира от грижата за българистичните катедри, лекторатите в чужбина, популяризирането на вековната ни история и култура. За да стигнем до днешната ситуация, в която едва ли не трябва да „доказваме“ неоспорими и отдавна известни факти, наравно с лъжите на северномакедонските политици. Дали държавните ни ръководители ще поемат най-сетне отговорността за разумно политическо решение на спора със Северна Македония, защото спор има единствено на политическо равнище.
Историята и историята на езика не може да са предмет на договорки и компромиси, което предопредели неуспеха на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония.
Как виждат ситуацията изявените български учени проф. Анна-Мария Тотоманова от Катедрата по кирилометодиевистика на Софийския университет и проф. Ана Кочева, ръководителка на Секцията по българска диалектология и лингвистична география на Института за български език, чуйте в записа.
Броени дни след 24-тия благотворителен Виенски бал в София, в "Моето семейство" гостуват продуцентът и режисьор проф. д. и. Румен Нейков и съпругата му Мария. София застава елегантно и уверено на световната карта на виенските балове благодарение и на семейство Нейкови. Отзвукът и посланията от Виенския бал в българската столица остават..
Въпросът "Вреден ли е смартфонът?" витае около нас непрекъснато. Всеки от нас е чувал изречението: "Хайде остави го този телефон!" От една страна, смартфонът е невероятно изобретение, което винаги позволява да поддържаме връзка със семейството и приятелите. В същото време разбираме, че това може да бъде вредно за здравето. Особено след..
Кристина и Нено Костови живеят в София, а фермата им за култивирани боровинки е в с. Осетеново до Калофер. Съвременните технологии им позволяват да контролират поливането и подхранването на растенията, сред които сортовото разнообразие е доволно богато. И Нено, и Кристина работят в IT сектора и работата им позволява да са гъвкави и да..
В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg