В четвърти епизод на нашата енциклопедия бюрократика надникваме в последния предмодерен момент от историята на света, преди големите географски открития, когато никой все още няма глобален поглед и не може да завърти глобуса, защото той още не е измислен.
Между 1350 и 1550 година големи части от света е зает от суперсили, сред тях мощната Османска империя, която обхваща три континента и се простира от Алжир до Каспийско море и от Будапеща до Мека.
Една от устоялите през вековете империи е Османската, която завладява Константинопол през 1453 г. и от мощна военна сила се превръща и в административна, а историята ѝ ни казва едно, че хартията е власт.
Благодарение на склонността на Османската империя да си записва всичко за своите поданици и данъкоплатци, днес разполагаме със сведения за собствената си история от 15 до 19 в.
В архива, който се пази в Истанбул, могат да се намерят страници сведения за българските области и села и да попълним представата си за стопанската, социалната и дори политическата си история. У на се пази третият по големина Османски архив, а как попада у нас е много любопитно.
Административното устройство, бюрократичната машина и явленията, които тя регулира, моделират историята в не по-малка степен от бляскавите победи или дворцовите интриги, както ще ни уверят нашите водачи историкът от Софийския университет Алексей Кальонски и доц. д-р Християн Атанасов, дългогодишен служител на Държавна агенция „Архиви” и архивист в направление „Ориенталски сбирки” към Народната библиотека.
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
"Нощта на Allegra" на 16 юли ще събере на една сцена изявени европейски музиканти и млади български таланти, които уверено вървят по своя път към големите..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
