Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Списание „Подслон“ – психичното здраве през призмата на литературата и изкуствата

„Всички хора са малко или много душевноболни, т.е. няма човек, който в определен момент или в някои отношения да покрива всички стандарти на перфектното душевно здраве. В нито един конкретен случай не става въпрос за абсолютно здраве или обратното, а за вид и степен на отклонението.“

Така заявява през 1866 г. „Екселсиор“, литературното списание на Кралската институция за душевноболни „Джеймс Мъри“ в Шотландия. Представяйки писанията на пациенти в продължение на повече от двайсет години, списанието се бори с митовете за психично заболяване и здраве и се стреми към по-реалистично представяне на хората, смятани за „луди“, в обществото. Не е единствено по рода си. Десетки подобни публикации се издават от психиатрични заведения във Великобритания, Америка и Европа през последните два века.

Чрез тези списания личности, изправени едновременно срещу вътрешните си борби и тежестта на етикетите, които им биват поставени, търсят гласа си и успяват да напомнят на света за своето съществуване и човечност. Макар и поставени в периферията на обществото, тези хора използват печата, за да се обединят и да общуват със света, който временно или постоянно ги е отхвърлил.

Вдъхновено от „Екселсиор“ и други сходни публикации, литературно списание „Подслон“ е пространство за размисъл, споделяне и себеизразяване. Авторите твърдят, че: 

„Всеки от нас носи своя товар, своята собствена лудост, своето собствено слонче на раменете си. „Подслон“ е място да поговорим за тези слончета, да ги нарисуваме, да пишем за тях и за живота си с тях. „Подслон“ е място, където можем да оставим слончетата си за малко, върху топлата повърхност на хартията.“

Чуйте повече в звуковия файл.

Снимки – литературно списание „Подслон“




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Трето издание на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна

Състояние на художествената критика в България

Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..

публикувано на 20.08.25 в 16:20

Защо училището по изкуства дава повече от професия

След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...

обновено на 20.08.25 в 12:46

Млади хора съживиха лятното кино край Дунав

Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..

обновено на 20.08.25 в 10:26

Внучката на карикатуриста Марин Радевски с изложба в "Серякова къща"

Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..

обновено на 19.08.25 в 11:07
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10