„Всички хора са малко или много душевноболни, т.е. няма човек, който в определен момент или в някои отношения да покрива всички стандарти на перфектното душевно здраве. В нито един конкретен случай не става въпрос за абсолютно здраве или обратното, а за вид и степен на отклонението.“
Така заявява през 1866 г. „Екселсиор“, литературното списание на Кралската институция за душевноболни „Джеймс Мъри“ в Шотландия. Представяйки писанията на пациенти в продължение на повече от двайсет години, списанието се бори с митовете за психично заболяване и здраве и се стреми към по-реалистично представяне на хората, смятани за „луди“, в обществото. Не е единствено по рода си. Десетки подобни публикации се издават от психиатрични заведения във Великобритания, Америка и Европа през последните два века.
Чрез тези списания личности, изправени едновременно срещу вътрешните си борби и тежестта на етикетите, които им биват поставени, търсят гласа си и успяват да напомнят на света за своето съществуване и човечност. Макар и поставени в периферията на обществото, тези хора използват печата, за да се обединят и да общуват със света, който временно или постоянно ги е отхвърлил.
Вдъхновено от „Екселсиор“ и други сходни публикации, литературно списание „Подслон“ е пространство за размисъл, споделяне и себеизразяване. Авторите твърдят, че:
„Всеки от нас носи своя товар, своята собствена лудост, своето собствено слонче на раменете си. „Подслон“ е място да поговорим за тези слончета, да ги нарисуваме, да пишем за тях и за живота си с тях. „Подслон“ е място, където можем да оставим слончетата си за малко, върху топлата повърхност на хартията.“
Чуйте повече в звуковия файл.
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg