На 29 юни се отбелязва Националният ден на безопасността на движението по пътищата. Инициативата е на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“.
Темата коментира в “Нашият ден“ инж. Богдан Милчев от Института по пътна безопасност:
“Това, което виждаме в България в момента, е абсолютно извратена история на този ден – раздаваме флаери по бензиностанциите, ходим по детските градини като клоуни. Не че не трябва да има кампании, но смятам, че идеята, когато предложихме този ден, беше именно това – ден на равносметка. Не ден, в който просто да надуваме фанфари."
Равносметката от 2019 г.
"Статистиката показва, че България се справя изключително добре с пътно-транспортния травматизъм.
Трябва да отчетем това, че през последните две години движението беше силно ограничено във връзка с пандемията.
Смятам, че статистиката и усещането на хората са две различни неща. Когато сме на пътя, не се чувстваме по-защитени и по-сигурни. Пътуването ни не е по-приятно, въпреки милиардите, които се изсипват в инфраструктурата.
Това, което констатираме в последните години, е, че държавните институции възприемат пътната безопасност като досадно служебно задължение и се сещат за нея само когато медиите извадят на преден план някоя тежка катастрофа.
Няма лидерство в пътната безопасност, което да ни поведе и покаже пътя, по който трябва да вървим. Всичко е стихийно и кампанийно.
От Института за пътна безопасност настояваме от следващото правителство да бъде изготвена Пътна карта за развитието на пътната безопасност в краткосрочен етап. И да бъдат много точно и ясно разписани ангажиментите на всички 11 институции, които имат задължение по Закона за движение по пътищата в пътната безопасност – кой, кога и какво трябва да свърши, за да стигне до Визия “Нула“ – нула жертви на пътя.
Тук вече говорим за изцяло нова философия. Да преобърнем мисленето си. Ако в момента всички усилия са насочени към това – да променяме човека, да го наказваме, глобяваме и контролираме, то във Визия “Нула“ усилията са насочени към това да променим средата. И тогава човекът, попаднал в променена среда, ще промени поведението си. Но това разбиране трябва да залегне и в нормативните документи.
Скептичен съм, че нещо ще се промени. Дори при надеждите, които имахме с новото правителство."
Чуйте Богдан Милчев от звуковия файл.

Темата коментира в “Нашият ден“ Алекси Кесяков, експерт по пътна безопасност:
“Първо, трябва да оценим, че пътно-транспортната система е една сложна, многофакторна, отворена система и е социално-техническа. Защото участват хора и машини. И е с изключително висока смъртност. Ако я приравним спрямо смъртността по пътищата, въздушното движение, то всяка година 5000 самолета с 250 души на борда трябваше да падат и да загиват.
И понеже често се сравняваме с Европа, с другите страни трябва да кажем, че положението, в което се намираме, е отражение на състоянието на основните фактори, определящи безопасността на движението.
А това е – поведението на хората, състоянието на инфраструктурата, състоянието на автомобилния парк и не на последно място, качеството на оказаната помощ след пътно-транспортните произшествия.
В този ден всички, които участваме в движението, трябва да знаем, че всичко зависи от нашето поведение.
Днес, в този ден, инфраструктурата няма да се промени изобщо, контролната система ще бъде същата, автомобилът, който караме, ще бъде същият. Единственото, което може да внесе промяна, е нашето отношение към проблема безопасност.
Подготовката на човека за безопасно пътуване започва от първото пътуване. Как в семейството ще научим детето да си слага колана, да бъде в седалката, това е неговото място. Как ще го научим да се пази от опасностите в движението към детската градина, училището и други."
Чуйте Алекси Кесяков в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg