На 29 юни се отбелязва Националният ден на безопасността на движението по пътищата. Инициативата е на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“.
Темата коментира в “Нашият ден“ инж. Богдан Милчев от Института по пътна безопасност:
“Това, което виждаме в България в момента, е абсолютно извратена история на този ден – раздаваме флаери по бензиностанциите, ходим по детските градини като клоуни. Не че не трябва да има кампании, но смятам, че идеята, когато предложихме този ден, беше именно това – ден на равносметка. Не ден, в който просто да надуваме фанфари."
Равносметката от 2019 г.
"Статистиката показва, че България се справя изключително добре с пътно-транспортния травматизъм.
Трябва да отчетем това, че през последните две години движението беше силно ограничено във връзка с пандемията.
Смятам, че статистиката и усещането на хората са две различни неща. Когато сме на пътя, не се чувстваме по-защитени и по-сигурни. Пътуването ни не е по-приятно, въпреки милиардите, които се изсипват в инфраструктурата.
Това, което констатираме в последните години, е, че държавните институции възприемат пътната безопасност като досадно служебно задължение и се сещат за нея само когато медиите извадят на преден план някоя тежка катастрофа.
Няма лидерство в пътната безопасност, което да ни поведе и покаже пътя, по който трябва да вървим. Всичко е стихийно и кампанийно.
От Института за пътна безопасност настояваме от следващото правителство да бъде изготвена Пътна карта за развитието на пътната безопасност в краткосрочен етап. И да бъдат много точно и ясно разписани ангажиментите на всички 11 институции, които имат задължение по Закона за движение по пътищата в пътната безопасност – кой, кога и какво трябва да свърши, за да стигне до Визия “Нула“ – нула жертви на пътя.
Тук вече говорим за изцяло нова философия. Да преобърнем мисленето си. Ако в момента всички усилия са насочени към това – да променяме човека, да го наказваме, глобяваме и контролираме, то във Визия “Нула“ усилията са насочени към това да променим средата. И тогава човекът, попаднал в променена среда, ще промени поведението си. Но това разбиране трябва да залегне и в нормативните документи.
Скептичен съм, че нещо ще се промени. Дори при надеждите, които имахме с новото правителство."
Чуйте Богдан Милчев от звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ Алекси Кесяков, експерт по пътна безопасност:
“Първо, трябва да оценим, че пътно-транспортната система е една сложна, многофакторна, отворена система и е социално-техническа. Защото участват хора и машини. И е с изключително висока смъртност. Ако я приравним спрямо смъртността по пътищата, въздушното движение, то всяка година 5000 самолета с 250 души на борда трябваше да падат и да загиват.
И понеже често се сравняваме с Европа, с другите страни трябва да кажем, че положението, в което се намираме, е отражение на състоянието на основните фактори, определящи безопасността на движението.
А това е – поведението на хората, състоянието на инфраструктурата, състоянието на автомобилния парк и не на последно място, качеството на оказаната помощ след пътно-транспортните произшествия.
В този ден всички, които участваме в движението, трябва да знаем, че всичко зависи от нашето поведение.
Днес, в този ден, инфраструктурата няма да се промени изобщо, контролната система ще бъде същата, автомобилът, който караме, ще бъде същият. Единственото, което може да внесе промяна, е нашето отношение към проблема безопасност.
Подготовката на човека за безопасно пътуване започва от първото пътуване. Как в семейството ще научим детето да си слага колана, да бъде в седалката, това е неговото място. Как ще го научим да се пази от опасностите в движението към детската градина, училището и други."
Чуйте Алекси Кесяков в звуковия файл.
През целия си живот Даниел Георгиев е бил свързан с храната и произвеждането ѝ, въпреки че завършва Строителния техникум и Минногеоложкия университет в София. Съдбата, късметът, а може би и упорството и решимостта, го срещат с възможността да предлага, а сетне и да произвежда храна. И така, от нулата, както казва той, заедно с брат му създават..
Над 1500 души, живеещи в домове за възрастни в цялата страна, ще бъдат зарадвани с празнична трапеза благодарение на Фондация "Предай нататък". А в София кампанията "Подай ръка" на Мартин Мартинов ще осигури топъл обяд на Великден на 150 – 170 бездомни и хора в нужда. Срещу дарение от 30 лв. за Великденски обяд, можете да станете част от Благодетелите..
Българският фонд за жените за втори път спечели стратегическо финансиране от Европейската комисия за продължаването на цялостната си програма за подкрепа и развитие на демократичния граждански сектор у нас. Рада Еленкова, програмен директор на БФЖ, представя в "Нашият ден" програмите на фонда за финансиране на организации от..
"Здравейте, аз съм Деси и съм дебела…" – така започва този разговор не само в студиото на "Семейно радио", но и навсякъде, където има хора, които са готови да се включат в битката с килограмите. И ако отговорите не винаги са удобни, то въпросите са повече от естествени. Задава ги журналистката и телевизионен редактор Десислава Христозова и..
В предаването Lege Artis разгледахме темата за пластичната и възстановителната хирургия с участието на д-р Рупен Мектубджян – специалист по пластично-възстановителна и естетична хирургия в болница „Вита“. В откровен разговор д-р Мектубджян проследи историческото развитие на тази специалност и очерта съвременните ѝ измерения. По думите..
"Власт и страст. Дворцовите драми в българската история" е новата книга на проф. Пламен Павлов. В "Артефир" популярният български историк,..
В предаването Lege Artis разгледахме темата за пластичната и възстановителната хирургия с участието на д-р Рупен Мектубджян – специалист по..
"Романът "Последна стъпка" е монотонно болезнен: стъпваш изречение след изречение – все стабилни и еднозначни – и изведнъж усещаш под читателското си..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
