От корпоративните комуникации към екологията и от бизнеса към каузата – как се изминава този път и колко е дълъг той – за това говорим с Пламена Маринова. Пламена е създател на информационната платформа „Климатека“, посветена на климатичните промени, която отбелязва своя първи рожден ден от създаването си през 2020 година. „На мен ми отне ми една година осъзнаване, за да разбера, че искам да мина в неправителствения сектор и да се занимавам с нещо, което има кауза“, разказва Пламена. Но още по-интересен е онзи път, който тя изминава физически – онова дълго два месеца пътуване из Азия из Индия и Тайланд, при което тя си дава сметка какво иска да прави и в каква посока иска да работи.
При Пламена обаче промените започват още по-рано. „През 2014 година бях за първи път на Малдивите, ходихме и се гмуркахме и беше изключително вълшебно, защото това е прекрасен, цветен морски свят. Той е дори сюрреалистичен, като картинка – безкрайна бездна, в която виждаш тези красоти, защото освен коралите имаше и богат животински свят“, разказва Пламена. Четири години по-късно тя се връща на Малдивите и казва, че този свят вече е изглеждал съвсем различен. „Имаше голяма разлика в кораловите рифове – абсолютно видима, осезаема разлика. За тези четири години се беше случило нещо и част от коралите бяха умрели. Но беше и такъв момент, в който се замисляш – виждаш как нещо, което имаш за даденост, в един момент изчезва пред очите ти. Впоследствие разбрах, че за този период е имало масово измиране на корали, което е било вследствие от повишаващите се температури и въглеродните емисии, които влияят и на биоразнообразието под различна форма.“
„Обичам да се смесвам с местните и да откривам автентичните места на мястото, където съм. Обичам да ходя по уличките на града, буквално да се смесвам с местните. Много тача храната и държа да опитвам автентични места на всяко място, където пътувам“, казва Пламена Маринова. С нея говорим за стила на пътуване, за осъзнаването на личната отговорност и за това как се възпитава тази чувствителност към темата за климатичните промени и към съхранението на важните и ценни места у нас и по света. Това е разказ за едно пътуване от Малдивите, през Япония, Индия до тук.
„Япония е мястото, в което бих се върнала пак и пак, и пак. Просто е изключително различен свят, изглежда, че логиката на всичко е точно обратна на това, което сме свикнали, но всъщност е изключително подредено по техния си начин. Културата е много интересна, отношението на хората към другите хора, към храната, към природата“, разказва Пламена Маринова.
За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..
В обществото ни битува убеждението, че българите са известни като добри математици. То се подхранва от успехите на нашите момчета и момичета в различните олимпиади по дисциплините, свързани с математиката. По принцип математическите наклонности се проявяват още в началото на обучението, а често е и като влюбване от пръв поглед. При Валентин..
В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване. Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов,..
"Човек, който..." – така започва най-често простичкият и сърдечен отговор на въпроса, зададен към дете: "Какво прави социалният работник?" Човек, който ми помага. Човек, с когото си играем. Човек, с когото не ме е страх. Фондация "За нашите деца" организира една необичайна и трогателна изложба, наречена "Професия Човек". Това е наивният,..
Тоталитарната държава не търпи други авторитети, освен своя собствен (отделен е въпросът доколко го има). Затова утвърдени институции като Българската православна църква са ѝ трън в очите. Трън, чиито бодли недъгавата власт прави всичко възможно да изтръгне, а ако не може – жестоко да съсече. Тъкмо този процес на война срещу Църквата и нейните..
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета..
В рубриката "Културен отпечатък" на Terra Култура фаготистът Георги Шашиков сподели своята вдъхновяваща история – история, в която музиката не е..
Започва седмото издание на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River. Мотото на форума тази година е "Свободата е култура". Сред..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg