Как се промени и какво е психо-емоционалното състояние на българина през лятото на 2021 г.? Можем ли да кажем, че това и миналото лято са по-различни от останалите?
Темата коментира в “Нашият ден“ психологът Даниел Троев.
“Със сигурност животът стана по-напрегнат. Понякога не си даваме сметка колко напрежение е събрало нашето тяло и психика.
Летният сезон дава доза оптимизъм и човек се опитва да се отърси и да се впусне в по-различни занимания.
Защитна реакция ли е негативизмът?
Да, това е защитна реакция, понякога съпротива срещу твърде оптимистичното. Това дава възможност да сме по-подготвени за опасности. След две години в постоянна опасност покрай нещата, които се случиха е възможно да се повиши тази реакция и да сме малко по-мнителни и нащрек.
Критичното мислене в неговия чист вид е много полезно качество на нашия интелект, но понякога минава в една тревожност, която се превръща във фонова. И човек не може да се отпусне дори в моментите, в които е в защитено място. Не може да се потопи и в хубавите емоции и да им се наслади.
При някои българи може би така ще протече летният сезон – желание най-накрая да се отпуснат, но е възможно нервната им система да продължи да бъде активна в някакво стресово състояние.
В един момент това да сме бдителни и внимателни се превръща в навик и негативното създава усещане за по-голяма защитеност - очаквам лошите неща, затова бих бил по-подготвен, когато се случат.
Как да се отпуснем
Полезно е да си дадем първо сметка за този механизъм в нас, ако се случва. Второто нещо е да отбелязваме малко по-съзнателно хубавите неща.
Не да си внушаваме чрез позитивно мислене колко ни е хубаво, а в един много по-осъзнат и през тялото начин да усещаме – на плажа съм, слънцето ме грее, виждам морето пред мен…
Промени ли се психично-здравния статус на българите?
Това, което наблюдавам по своите клиенти е нарастване на хроничния стрес. Едно усещане за постоянно вътрешно напрежение, което води до проблеми със съня, постоянна нервност и раздразнителност.
В изявените форми на състоянието може да премине към натрапливи мисли, паник атаки, това се среща все по-често.
Добрата новина е, че това е може би най-лекото нещо, което може да ни се случи, защото нервната система ни дава сигнал, че градусът на напрежението е твърде висок и трябва да предприемем дадени действия, за да регулираме.
Това може да е форма на прегаряне, в който бушоните на нашата нервна система започват да гърмят.
Социалната среда
Това е една от най-важните съставки на психическата устойчивост, социалната включеност, общуването с близки хора, които ни дават усещане за подкрепа, че сме разбрани, приети, че има някой до нас.
За мозъка е много важно това усещане за безопасност, за това, че в ежедневието ни има някаква стабилност. Последните две години бяха точно обратното на това.
Емпатията е много важна тема. Тя започва с малко по-голямата грижа за заобикалящите ме хора, но също и грижата за себе си – да проявяваме едно разбиране към това какво преживяваме и да си даваме повече нежност.
Реалността в момента е наистина конфликтна. Има го напрежението, изискванията, има я средата, в която се случват опасни неща. Достатъчно е да пуснем новините, за да видим колко опасности има, не всичко е само в главата ни, затова нещата са и по-сложни.
Нека се целуваме повече и отново да проявяваме тази нежност, защото светът е загрубял доста.
Чуйте Даниел Троев в звуковия файл.
За нерешените проблеми на пациентите с епилепсия у нас говори в Lege Artis д-р Филип Алексие в, невролог и специалист епилептолог. В началото на разговора д-р Алексиев разграничава единичните случаи на епилептичен пристъп – състояние, което невинаги преминава с гърч и припадък, и заболяването епилепсия , което е хронично...
Българският фармацевтичен съюз отбеляза 18 години от създаването си, като отново заяви пред журналисти и управляващи своята твърда позиция срещу поставянето на автомати за лекарства извън аптеките. Темата в Lege Artis коментира Димитър Маринов, председател на съсловната организация на фармацевтите в България. По думите на Маринов..
Бракът е вечна тема, а към нея православното християнство има изключително дълбок и прецизен поглед. В Международната седмица на брака в "Нашият ден" разговаряме с отец Добромир Димитров , преподавател в Богословския факултет на Великотърновския университет и предстоятел на българския храм "Св. Йоан Рилски" в Лондон. Бракът, по..
Днес (12 февруари) се състоя представянето на книгата "Безправието и дехуманизирането на ЛГБТИК+ хората в България" , създадена съвместно от доц. Деяна Марчева и доц. Евелина Стайкова от Нов български университет и от организацията "Действие". В "Нашият ден" книгата представя Деница Любенова от организацията. "През последните близо..
По инициатива на ЮНЕСКО от 2012 година насам на 13 февруари се отбелязва Световният ден на радиото . Датата е рождена както за радиото, така и за ООН. В днешната турбулентна епоха на постистината радиото остава медията, на която се доверяват най-много хора. Тази година организаторите от ЮНЕСКО призовават деня да бъде посветен на "Радиото и..
Неотдавна, при посещението ми в новото ателие на Живка, с удивление разбрах, че това място всъщност е било родният ѝ дом. Да, в София – днес вече..
Мръсен въздух, сковаващ студ, вятър, мъгли и човешката кожа, уязвима от всички тези природни фактори. Разговаряхме с дерматолога и водещ специалист в..
През 2023 г. Софийска градска художествена галерия получава голямо дарение от Юлия Банкова и нейни близки – наследници на големия художник и скулптор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg