Как се промени и какво е психо-емоционалното състояние на българина през лятото на 2021 г.? Можем ли да кажем, че това и миналото лято са по-различни от останалите?
Темата коментира в “Нашият ден“ психологът Даниел Троев.
“Със сигурност животът стана по-напрегнат. Понякога не си даваме сметка колко напрежение е събрало нашето тяло и психика.
Летният сезон дава доза оптимизъм и човек се опитва да се отърси и да се впусне в по-различни занимания.
Защитна реакция ли е негативизмът?
Да, това е защитна реакция, понякога съпротива срещу твърде оптимистичното. Това дава възможност да сме по-подготвени за опасности. След две години в постоянна опасност покрай нещата, които се случиха е възможно да се повиши тази реакция и да сме малко по-мнителни и нащрек.
Критичното мислене в неговия чист вид е много полезно качество на нашия интелект, но понякога минава в една тревожност, която се превръща във фонова. И човек не може да се отпусне дори в моментите, в които е в защитено място. Не може да се потопи и в хубавите емоции и да им се наслади.
При някои българи може би така ще протече летният сезон – желание най-накрая да се отпуснат, но е възможно нервната им система да продължи да бъде активна в някакво стресово състояние.
В един момент това да сме бдителни и внимателни се превръща в навик и негативното създава усещане за по-голяма защитеност - очаквам лошите неща, затова бих бил по-подготвен, когато се случат.
Как да се отпуснем
Полезно е да си дадем първо сметка за този механизъм в нас, ако се случва. Второто нещо е да отбелязваме малко по-съзнателно хубавите неща.
Не да си внушаваме чрез позитивно мислене колко ни е хубаво, а в един много по-осъзнат и през тялото начин да усещаме – на плажа съм, слънцето ме грее, виждам морето пред мен…
Промени ли се психично-здравния статус на българите?
Това, което наблюдавам по своите клиенти е нарастване на хроничния стрес. Едно усещане за постоянно вътрешно напрежение, което води до проблеми със съня, постоянна нервност и раздразнителност.
В изявените форми на състоянието може да премине към натрапливи мисли, паник атаки, това се среща все по-често.
Добрата новина е, че това е може би най-лекото нещо, което може да ни се случи, защото нервната система ни дава сигнал, че градусът на напрежението е твърде висок и трябва да предприемем дадени действия, за да регулираме.
Това може да е форма на прегаряне, в който бушоните на нашата нервна система започват да гърмят.
Социалната среда
Това е една от най-важните съставки на психическата устойчивост, социалната включеност, общуването с близки хора, които ни дават усещане за подкрепа, че сме разбрани, приети, че има някой до нас.
За мозъка е много важно това усещане за безопасност, за това, че в ежедневието ни има някаква стабилност. Последните две години бяха точно обратното на това.
Емпатията е много важна тема. Тя започва с малко по-голямата грижа за заобикалящите ме хора, но също и грижата за себе си – да проявяваме едно разбиране към това какво преживяваме и да си даваме повече нежност.
Реалността в момента е наистина конфликтна. Има го напрежението, изискванията, има я средата, в която се случват опасни неща. Достатъчно е да пуснем новините, за да видим колко опасности има, не всичко е само в главата ни, затова нещата са и по-сложни.
Нека се целуваме повече и отново да проявяваме тази нежност, защото светът е загрубял доста.
Чуйте Даниел Троев в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg