Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Главен герой

Петър Стоянович: Миналото трябва да се разглежда безстрастно, неидеологически

| обновено на 19.07.21 в 10:44

Проф. Петър Стоянович, историк, журналист, политик и бивш министър на културата, председател на Царското историческо общество, е Главен герой в предаването "Нашият ден". 

Монографията „Пътят към София“ е една "забележителна и интелигентна (като автора си) книга, която провокира да погледнем на историята си модерно и обективно. Колкото и да противоречи на чернобелия национален епос, поне професионалната гилдия е морално задължена да преосмисли процесите и ролите в тях на редица лица от времето на националното ни пробуждане насам. На едно от първите места в това генерално преосмисляне седи цар Фердинанд, комуто дължим поне едно: обективно оценяване на извършеното, безстрастно балансиране на заслугите и освобождаване му от ролята на универсалния грешник на новата ни история. Едва тогава и много бързо ще осъзнаем, че ролята му на водач на държавата, на пример, арбитър и посланик на европеизацията на Ориента, е била от особена важност за България, казва авторът за своята нова книга. – Безвъзвратното движение на България по европейския път – това е в края на краищата основната заслуга на цар Фердинанд, независимо че за него могат да се кажат още много неща, и много добри, и твърде отрицателни. Колкото и да противоречи на чернобелия национален епос, поне професионалната гилдия е морално задължена да преосмисли процесите и ролите в тях на редица лица от времето на националното ни пробуждане насам."

"Аз се занимавам с Третото българско царство и с отношенията между Европа и България доста отдавна, но с тези последни документи – през последните 2-3 години. 

Модерното не изключва обективното и трябва да си дадем ясно сметка, че сме в 21-ви век, във време, което изисква постепенно поне две задължителни неща по отношение на миналото – едното е, то да бъде разглеждано максимално безстрастно, неидеологически. Второто задължително за модерните хора, е да умеем да признаваме безспорно положителното, като това по никакъв начин не превръща нашата книга в някакъв панегирик. А когато имаме в лицето на нашия бивш владетел Фердинанд I единствено и само тъмночерна боя, това е в някаква степен неглижиране и унижение към нашите 25 години европейско присъединяван в края на 19-и век.

Аз се занимавам с история и с факти. И нямам задължението и срока да връщам похабени паметници на техния бляскав постамент. Интересно ми е да изуча, разуча и покажа на нашего брата тази интересна амалгама между ориенталско и европейско, която имаме налице след Освобождението. Постепенното създаване и набира на кураж, които са превърнали България в навечерието на Балканските войни в една истински европейска държава, на моменти каквато и днес я няма."

Чуйте повече от звуковия файл.
Снимки – изд. Фабер

„...Резултатът е едно завладяващо четиво, не само поради лекия и увлекателен стил на писане, но и поради типичната за проф. Стоянович привързаност към детайлите, нюансите, аргументираната критичност, логичност и дързост в обосноваването и защитата на смели тези. Представеният образ на „младия“ Фердинанд е плътен и нюансиран, психологически точен, предизвикващ симпатия, но далеч от безкритичната апологетика и едностранчивост. Изследването развенчава наложени митове, коригира неточни или преднамерено заблуждаващи твърдения, дава отговори и предлага интерпретации на важни въпроси, имащи отношение не само към прецизната биографичност на принц Фердинанд, но и към съдбата на Европа и България. Сигурен съм, че не всеки ще се съгласи с констатациите и оценките на проф. Петър Стоянович, но съм убеден, че никой, докоснал се до написаното от него, няма да остане безразличен.“  (проф. д-р Веселин Янчев)





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Българските неделни училища от южните райони на Германия отпразнуваха заедно 24 май

24 май събра няколко български неделни училища от южните райони на Германия, за да може българската общност да усети значението на този ден – особено когато българският език е ежедневна борба в чужда култура. Училища от областите Бавария и Баден-Вюртемберг създадоха автентична българска атмосфера, с която изучаващите български език в Германия показаха..

публикувано на 30.05.25 в 11:27
Изложба „Високи гласове“ в Топлоцентрала

Кризи между миналото и бъдещето

Текстът към изложбата "Високи гласове", открита в "Топлоцентрала" и в Националния музей "Земята и хората" до 31 май, започва така: "Десетилетията на човешки прогрес, технологичен напредък, научни открития, изобилие и нарастващ комфорт на живот родиха сякаш и безгранично консуматорство, катастрофална експлоатация на ресурси, психологически..

публикувано на 30.05.25 в 11:16

Керамика и скулптура в диалог с легендите от миналото

"Разговорът" днес е за едно артистично семейство, чийто път в изкуството се движи едновременно през историята и съвремието, през митовете и личните търсения. В Севлиево, в Градската галерия "Асен и Илия Пейкови", е подредена изложбата "Митове и легенди" . Тя представя съвместното творчество на скулптора Спас Киричев и художничката-керамик..

обновено на 30.05.25 в 11:11

Спектакълът за незрящи "Гара любов" с премиера в Русе

В Държавния куклен театър в Русе тази вечер е премиерата на спектакъла "Гара любов" . Невизуален аудиосетивен експеримент, създаден в партньорство със  сдружение "СтендАрт" и с участието на Регионалната организация на слепите в град Русе.  Представлението ще протече в почти пълна тъмнина и със завързани очи за зрящите зрители, поставяйки всички в..

публикувано на 30.05.25 в 10:53

XVIII хорови празници "Янко Мустаков" започват

В първо българско народно читалище "Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856" днес започват XVIII хорови празници "Янко Мустаков". Програмата включва международно участие. Събитието се организира от Община Свищов, читалището и с подкрепата на Българския хоров съюз.  Редакторът Таня Любенова разговаря с диригента на хора Веселина Митева:

публикувано на 30.05.25 в 10:47