Красимир Гаджоков, консултант по информационна сигурност в канадска комуникационна компания, коментира в „Мрежата“ по програма “Христо Ботев“ могат ли да бъдат „пипани“ машините за гласуване, поведението на националните телевизии в деня на изборите и дали сайтът за проверка на фактите „Медийно око“ се „обърка“, че проектоправителството на Слави Трифонов е фалшива новина.
„Ние смятаме, а и по света е доказано, че гласуването с машини, така, както е направено сега, е достатъчно сигурно. Риск винаги има, но това, което говори бившия премиер Борисов за „пипането“ на машините, са пълни глупости и пропаганда. Машините не са някакви устройства от 19-и век, както явно си ги представя Бойко Борисов, да „пипнеш“ един файл, ей така, да го смениш без проблем – няма такова нещо. Машините са защитени много добре и дори избирателят има възможност в разписката да провери как е гласувал.
Затова и изказванията, че машините не са сигурни, нямат основания в реалността. Биха имали, ако той може да посочи какви са механизмите за такива намеси в машините за гласуване, както и случаите, в които това се е случило – кои са участвалите лица, кога е станало. За съжаление много пъти в България без доказателства всеки ни казва каквото си иска и ни го представя за реалност. Дори и някой да има така наречените „ключове“, за да промени кода, трябва да се извършат редица действия. Не е, като да влезете в обикновен компютър. И аз задавам следния въпрос – след като и на предишните избори, на 4-ти април, имаше гласуване с машини, макар и не толкова мащабно, защо да не кажем, че тогава също са манипулирани изборите през машините? Тогава управляваше правителството на Бойко Борисов, то извършило ли е манипулации? Ако Бойко Борисов твърди, че сегашното правителство е извършило манипулации, без да има факти за това, то по същия начин, аз твърдя, че неговото правителство е манипулирало изборите на 4-ти април. Как може да бъде оборено едното или другото? Двете твърдения са еднакво валидни.“
Телевизиите за счупените машини
„За съжаление, националните телевизии в деня на изборите предпочетоха сензационни заглавия в новините си от рода: „Голямо количество счупени машини“, вместо да отразят изборния ден какъвто беше. Преувеличаването на информацията по този начин е на границата с това, което правят жълтите сайтове и критериите за фалшиви новини. Те заблуждават своята аудитория. Очевидно тези медии са повлияни от предишното управление и очевидно хората, които работят в тези медии, тръгвайки от техните директори, та до журналистите и водещите са повлияни дори понякога несъзнателно или пък се автоцензурират, или пък наистина споделят мирогледа на предишното управление. Но това е резултат от дългогодишния натиск над медиите. Затова сме и на толкова срамно място по свобода на словото.
Другото интересно е, че фалшивите новини по отношение на машините за гласуване, които генерираха разни съмнителни сайтове, се покриваха с това, което бившият премиер казваше за машините – че се чупят лесно, че ще ги „пипат“, че са собственост на някакви чужди сили, които ги управляват отвън.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg