Всяка година от българското училище отпадат десетки хиляди ученици. Сред най-застрашените от отпадане са децата от ромски произход. В 55% от ромските семейства се говори език, различен от българския, а за много от многоезичните деца усвояването на българския език започва едва на 5-годишна възраст в детската градина. В същото време много българчета, които живеят вън от пределите на България, също имат проблем при усвояването на българския език по учебни помагала от българската образователна система, тъй като те растат в чужда езикова среда и това налага да има специфика при преподаването на български език за тези деца.
Владеенето на български език е задължително условие за успеха в училище и за социалната интеграция на децата. Към този момент няма достатъчно учебни помагала, насочени към деца с подобни нужди. За ограмотяването и обучението по български език на деца, чийто майчин език не е български, както и на тези, растящи в небългарска езикова среда – каква е спецификата на това обучение, колко е важно да има специално разработени учебни помагала за нуждите му, кой и как подготвя помагалата и какво е значението на обучението по български език за цялостния успех в училище?
Вяра Михайлова, експерт по ранно двуезично развитие при деца от Интернационална асоциация "EducArt", разказва в "Нашият ден" за създаването на Буквар за деца билингва:
"Ние обединихме усилия с моята колега от Университета в Хайделберг д-р Анастасия Новикова и установихме тази нужда от различен подход и различна методика на преподаване в училище на децата, чийто майчин език не е български. Нашата основна цел и фокусът на нашата организация "EducArt" е да създаваме в момента такива специализирани учебни материали, помагала и да подкрепяме учителите чрез обучения."
Чуйте повече в звуковия файл.
В България няма специализирана методика как да се преподава на ученици с различен майчин език в началните класове. Всеки учител сам търси ресурси и начини да се справя с това предизвикателство. Вече близо година “Заедно в час” в партньорство със сдружение "EducArt" работят по проект за решаването на този проблем и създаването на адекватни и полезни учебни материали, методика и подкрепящи ресурси. За да говорят български в първи клас – за възможностите всички деца, които влизат в училище, да не са възпрепятствани от владеенето на езика.
Таня Величкова, учител в 75-о училище и част от екипа на фондация „Заедно в час“, също коментира:
"И от анкетата става ясно, че най-същественото е децата да разберат това, което учат. Така че знаенето на езика е ключово за това да надграждаме днешните компетентности, за да могат наистина да разбират това, което им преподаваме. Защото, ако владеенето на езика не е на достатъчно добро ниво, често пъти децата не знаят как да попитат и дори и не осъзнават какво не са разбрали. Затова и учителя, който има най-добро желание да ги подкрепи, понякога не разбира какво точно им липсва, за да са успешни в знанието.
Все още не разполагаме с такава методология, с която да работим в училище, но по такава се работи. Фондация "Заедно в час, заедно с "EducArt" разработват специални материали, които да подпомогнат учителите, работещи с деца билингви. Съвсем скоро – може би от следващата година учителите ще могат вече да ползват такива помагала. Помощта на езиковеди специалисти за нас е изключително ценна."
Чуйте повече в звуковия файл.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg