По следите на потопените села в България

Мнозина навярно са чували за потопената църква в язовир "Жребчево", която стана декор на музикални видеоклипове и украси кориците на много книги и списания. Тя е част от бившето едноименно село, което е напълно потопено под вода през 1965 г. при изграждането на язовира.

Оказва се, че и много други български села имат подобна съдба. В периода от 50-те до края на 80-те години на миналия век в цялата страна има интензивен строеж на язовири, като при изграждането на част от тях се наложило много села да бъдат потопени, а семействата – изселени. Така редица населени места са заличени, а много хора се превръщат в бежанци в собствената си страна.

По следите на тези села се впускат Стела и Ралица Каменови. Те са две сестри, които решават да се изгубят под водата, но не за да събират перли, корали и други подводни богатства, а за да търсят останките от потопените села на България. Причината да започнат да се занимават с това е лична. Техният дядо Станко Тодоров е роден и живял в с. Живовци – едно от погубените села за построяването на язовир "Огоста". В неговия личен архив са съхранени снимки, които дават началото на „Изгубени под водата“ – дигитална изложба, която разказва малко известни истории за изчезнали български села.

Язовир „Огоста“ например е вторият по обем и четвъртият по площ в страната. Намира се в Северозападна България и се строи в продължение на 20 години. Заради изграждането му под вода остават селата Живовци и Калиманица, а жителите им са изселени в градовете Монтана (тогава Михайловград) и Берковица. Живовци е изцяло потопено под вода, но не и Калиманица. Поради грешни изчисления второто село не е потопено, но въпреки това е разрушено. От него днес е останала една църква, която всъщност е недостроена. В разказа си „Църковно настоятелство“ Йордан Радичков пише именно за строежа на тази църква. През деня майсторите издигали стените, но на следващия ден нямало нищо. И така ден след ден. Оказало се, че през нощта задирате сами махали тухлите, защото в този период било много трудно да се намира работа.

По следите на такива истории вървят Стела и Ралица, а това, което ги тласка напред, е идеята, че трябва да знаеш кой си и какви са корените ти. Само така ще можеш да вървиш напред и да взимаш адекватно решенията си.

Проектът на Стела и Ралица е финансиран от Национален фонд „Култура“ и е отворен за участие за всеки, който пожелае. Който е чул подобна история или има снимки, може да им пише в социалната мрежа Инстаграм или на имейл podvodata@gmail.com.

Повече можете да чуете в звуковия файл.