„Крайни мерки“ в името на това животът да продължи

Колко невъзможен е един свят, в който съзнанието на човек продължава да живее дори след като тялото му умре? При това живее не в уединение, а в компанията на още много други в себе си.

Любомир Николов доказва, че това е повече от реален сценарий, а за осъществяването му е нужно само да разрушим представата ни за света, в който живеем. Ако ви звучи крайно, такова е.

„Крайни мерки“ предприемат героите на автора в едноименния му дебютен роман. Всеки в името на това, в което вярва. Самите те са не по-малко невъзможни – един мъж, зашит от мнозина, неговата любима, която е с отсъстващо присъствие, но пък за сметка на това така желано, бебе, което не е имало възможността да избира как да се роди, но пък може да избере как да живее, и един лекар – светило в медицината, на когото моралът му е чужд, но вярата във величието на живота му е добре позната.

След кратките разкази Любомир Николов се обръща към краткия роман, за да разкаже историята на Алекси и другите в него, родила се от спокойствието на повредената хармония. Като човек завършил психология, Николов е навлязъл много надълбоко в нея само за да избяга напълно от академичното ѝ влияние. Увлечен от паранормалните явления, ясновидството и психокинезата, той представя на читателите темата за рециклирания човек и мястото на душата в него.

В теорията за трансхуманизма не е достатъчно да бъдеш човек, за да си личност и „Крайни мерки“ на Любомир Николов напълно потвърждава това. Книгата се заиграва с въпросите какво точно е човекът и какви възможности има той, кое в него съхранява духа му и може ли той да заживее в друг. С тях авторът ни връща към мистичното мислене и към идеята, че нищо не е такова, каквото изглежда.

Новелата на Любомир Николов не разказва историята на съвременния Франкенщайн, а представя евентуалното бъдеще на човека – удобно за едни и крайно неудобно за други.

Повече за романа чуйте от автора му в звуковия файл.