Фридрих Шелинг – Първата систематична естетика на немския идеализъм

Фридрих Шелинг е представител на плеядата философи, писатели и личности на немската философска традиция, оставили отпечатък върху цялата европейска и световна култура. Наричат Шелинг "философския Протей".

Новото издание съдържа три произведения на младия Шелинг. Доц. д-р Огнян Касабов от СУ „Св. Климент Охридски“ разказва повече за изданието в "Артефир"

"Тази книга е впечатляваща с това, че Шелинг, най-сенчестият от представителите на немския идеализъм, за първи път от десетилетия има самостоятелно издание на български език. Основните негови неща у нас са от началото на 80-те години на ХХ век. Редно е да споменем името на преводача Генчо Дончев. Неговото дело е колосално. Той е вече на 90 години – на него дължим огромната част от преводите на Хегел, както и нещата на Шелинг, които имаме. 

Изданието включва основния текст на Шелинг, посветен на философията на изкуството, което се базира на серия от лекции от началото на XIX век. Също така той е предговорен от едно некратко съчинение за същността на университета. Зад заглавието "Лекции за метода на академичното изучаване" стои едно систематично и доста четивно изложение. Шелинг излага своя възглед за това какво изобщо представлява един университет – той не е просто съвкупност от факултети и специалности, а е едно "органично цяло". "

"Философия на изкуството"

Изкуството е изява на духа, която силно привлича вниманието на Шелинг още от ранните му години. Освен трактовката на отделни проблеми в различни произведения той дава систематична разработка на една съдържателна философия на изкуството, предшестваща Хегеловата, но само в лекции. 

"Шелинг е своеобразно дете-чудо – постъпва в университета на 15 години. Той стъпва на позициите на философията на абсолютния идеализъм, който чрез Хегел се появява едва 5 години по-късно. "Философия на изкуството" е първата систематична естетика на немския идеализъм. Може би се подценява степента, в която Хегел се повлиява от своя приятел."

Чуйте повече от звуковия файл.

Снимки – ru.m.wikipedia.org, изд. Изток-Запад