С ретроспективна изложба „Димитър Гюдженов (1891-1979)“ Градската художествена галерия - Стара Загора отбелязва 130 години от рождението на живописеца, изградил чрез своите платна вълнуваща образна панорама на историята на 13-вековна България.
Картините му оформят визуалната представа на поколения българи за историята и бита на нашия народ. Още през 1925 година Сирак Скитник казва за платната на Гюдженов: „Те са възвръщане на нашата историческа живопис. Педагогът, учителят ще видят в тях ценен помощник в работата си, а аз бих искал да видя събудения художествен интерес към миналото ни.“
Димитър Гюдженов, успял да илюстрира върху своето платно едни от най-забележителните събития в развитието и историята на нацията, чрез живописните си образи разкрива същностни характеристики за духа на българина. Такива са „Кубрат и синовете му“, „Цар Симеон Велики“. Интересът на Гюдженов към живописта се формира именно в ателието на баща му – Атанас Гюдженов, който има огромна роля в развитието на църковното изкуство в страната. Димитър Гюдженов става и преподавател в Художествената академия и оформя цяло ново направление в развитието на жанра. Изгражда почерка си и от обучението си при Фернан Кормон.
Колекцията включва живописни произведения от различни периоди в творчеството на художника и е събрана от фондовете на галериите от цяла България – Стара Загора, София, Бургас, Пловдив, Пазарджик, Сливен, Разград.
Експозицията се открива на 29 юли от 18 часа в Градската художествена галерия - Стара Загора.
Повече за изложбата, за художествения стил и биографията на художника Димитър Гюдженов разказва Марин Добрев, директор на Градската художествена галерия - Стара Загора.
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg