Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Румяна Прешленова – за историческата памет и културното наследство

Снимка: Божидар Любенов

Каква е дейността на ИБЦТ към БАН – за партньорството на института с музеите и за ролята на културно-историческото наследство в днешния ден. Проф. д-р Румяна Прешленова разказва в предаването "Европейски паралели".

Професор д-р Румяна Прешленова е директор на Института по балканистика с Център по тракология, към Българската академия на науките (ИБЦТ към БАН). От 1989 г. до 2017 г. е специализирала в много европейски висши учебни институти, като Австрийска академия на науките, Виена, Австрийски институт за Източна и Югоизточна Европа, Виена, Британска академия, Лондон, Институт за науките за човека, Виена, Карлови университет и Технически университет, Прага и много други… Нейните научни интереси са в областта на „Нова и съвременна история на Балканите, културна, социална и стопанска история, международни отношения XIX-XX век, дигитална хуманитаристика“. От 2010 г. е част от екипа на Центъра за обучение на БАН, а от 2011 г. преподава „Политически модели на Балканите до Втората световна война“ в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Институтът за балканистика при Българската академия на науките е учреден с решение на Министерския съвет на Народна република България от 15 януари 1964 г. под егидата на ЮНЕСКО. Той е създаден като изследователски и образователен център за езиците, историята, културата и съвременното развитие на Балканите.

Центърът по тракология „Проф. Александър Фол“ е приемник на основания през 1972 г. Институт по тракология при Българската академия на науките. Той съществува като самостоятелно звено в БАН до реформите през 2010 г., когато се обединява с Института за балканистика в Институт за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“. Освен разнообразните прояви, на които се представят пред обществеността резултатите от различни изследвания, ИБЦТ организира и цикъл лекции, наречен „Всеки втори вторник“. През месеците юни и юли бяха представени лекциите на д-р Калин Йорданов на тема „Български фолклорни реликти от времето на Четвъртия кръстоносен поход и франгократията в Северозападна Тракия“; на Н. Пр. Халид И. Емара, извънреден и пълномощен посланик на Египет в България, на тема „Building bridges between the Balkan and the Mediterranean worlds“; на д-р Симеон Симеонов на тема „Франциско де Миранда на Балканите: забравената балканска одисея на „Предшественика“ на южноамериканската независимост“…

Проф. Прешленова е ръководител на националната научна програма „Културно-историческо наследство, национална памет и обществено развитие“. Основната цел на програмата е „разработване на дигитални инструменти за изследване, представяне и популяризиране на българското културно-историческо наследство, в това число и създаване на информационни системи и платформи с включена геолокация на културно-историческото наследство в България, с цел неговото изучаване, опазване и популяризиране и превръщането му в общественополезен ресурс.“

Чуйте повече от звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Трето издание на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна

Състояние на художествената критика в България

Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..

публикувано на 20.08.25 в 16:20

Защо училището по изкуства дава повече от професия

След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...

обновено на 20.08.25 в 12:46

Млади хора съживиха лятното кино край Дунав

Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..

обновено на 20.08.25 в 10:26

Внучката на карикатуриста Марин Радевски с изложба в "Серякова къща"

Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..

обновено на 19.08.25 в 11:07
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10