Каква е дейността на ИБЦТ към БАН – за партньорството на института с музеите и за ролята на културно-историческото наследство в днешния ден. Проф. д-р Румяна Прешленова разказва в предаването "Европейски паралели".
Професор д-р Румяна Прешленова е директор на Института по балканистика с Център по тракология, към Българската академия на науките (ИБЦТ към БАН). От 1989 г. до 2017 г. е специализирала в много европейски висши учебни институти, като Австрийска академия на науките, Виена, Австрийски институт за Източна и Югоизточна Европа, Виена, Британска академия, Лондон, Институт за науките за човека, Виена, Карлови университет и Технически университет, Прага и много други… Нейните научни интереси са в областта на „Нова и съвременна история на Балканите, културна, социална и стопанска история, международни отношения XIX-XX век, дигитална хуманитаристика“. От 2010 г. е част от екипа на Центъра за обучение на БАН, а от 2011 г. преподава „Политически модели на Балканите до Втората световна война“ в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Институтът за балканистика при Българската академия на науките е учреден с решение на Министерския съвет на Народна република България от 15 януари 1964 г. под егидата на ЮНЕСКО. Той е създаден като изследователски и образователен център за езиците, историята, културата и съвременното развитие на Балканите.
Центърът по тракология „Проф. Александър Фол“ е приемник на основания през 1972 г. Институт по тракология при Българската академия на науките. Той съществува като самостоятелно звено в БАН до реформите през 2010 г., когато се обединява с Института за балканистика в Институт за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“. Освен разнообразните прояви, на които се представят пред обществеността резултатите от различни изследвания, ИБЦТ организира и цикъл лекции, наречен „Всеки втори вторник“. През месеците юни и юли бяха представени лекциите на д-р Калин Йорданов на тема „Български фолклорни реликти от времето на Четвъртия кръстоносен поход и франгократията в Северозападна Тракия“; на Н. Пр. Халид И. Емара, извънреден и пълномощен посланик на Египет в България, на тема „Building bridges between the Balkan and the Mediterranean worlds“; на д-р Симеон Симеонов на тема „Франциско де Миранда на Балканите: забравената балканска одисея на „Предшественика“ на южноамериканската независимост“…
Проф. Прешленова е ръководител на националната научна програма „Културно-историческо наследство, национална памет и обществено развитие“. Основната цел на програмата е „разработване на дигитални инструменти за изследване, представяне и популяризиране на българското културно-историческо наследство, в това число и създаване на информационни системи и платформи с включена геолокация на културно-историческото наследство в България, с цел неговото изучаване, опазване и популяризиране и превръщането му в общественополезен ресурс.“
Чуйте повече от звуковия файл.
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg