Георги Господинов разказва за литературните истории от последния век, останали в сянка, в новата си книга „В пукнатините на канона. Провинции, аероплани, лексикони“.
Тя имаше премиера в рамките на 37-ите Празници на изкуствата „Аполония“, непосредствено след представянето на учениците му от първия Майсторски клас по творческо писане.
В книгата се говори за всички онези малки неща, които не влизат в учебниците.
Например за българския аероплан, който е направил първата бомбардировка над Одрин през 1912 година; за левовете, на които са изобразени дейци, свързани с литературата и книжовното дело, и за историята на антологията в тях; за лексикона – единственият източник, който дава познание за това какво е вълнувало децата от късния социализъм.
„Дълго сме живели в някаква монументална система и мисля, че ни е писнало на всички. Аз съм от това поколение, което иска да види пукнатините, малкото, невидяното, живото още“, сподели в „Артефир“ Георги Господинов.
С тази книга той за пореден път доказва, че миналото е личен въпрос, който трябва да си зададеш сам. Спомен, към който е опасно да се връщаш с компания, особено ако тя е цяло едно общество.
В кое време живееш обаче, когато бъдещето ти е отказано, а настоящето е тревожно?
Как изобщо се разказва време, в което най-големият страх е да не се случи нещо и в което цари „култура на мълчание“?
За премълчаното и за перифериите на литературната история Георги Господинов пише в „В пукнатините на канона“.
Повече от разказа на писателя за новата му книга и за първия Майсторски клас по творческо писане на “Аполония“, в който седем души се учиха на чувствителност към света и към думите, на несигурност и свобода на мислене, може да чуете в звуковия файл.
Разговорът с Георги Господинов започва оттам с какво е по-различна „В пукнатините на канона. Провинции, аероплани, лексикони“.
По традиция началото на празненството бе дадено в четири часа сутринта, когато светлините в старата част на града бяха изключени, а улиците осветени от декоративните фенери на маскирани музиканти. Фенерите са изрисувани с лицата на политици или социални теми, които са вълнували хората през изминалата година, съобщава Swissinfo . Карнавалът е част от..
Двудневна поетична битка започва в кипърската столица Никозия. Днес и утре тя е сцена на 8-ото национално състезание от Международния поетичен шлем /Cyprus International Poetry Slam/. В най-голямото и впечатляващо поетично шоу за годината се състезават 12 автори от Кипър и шестима представители на други страни. В първата вечер своите..
Разговор с д-р Венеса Начева и д-р Кристиян Янев – асистенти в катедра "Славянски литератури" на Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски"за жените в съвременната полска литература. Кои са първите предвестнички? Колко застъпено е т.нар. женско писане в полския литературен контекст? Какво вълнува полските авторки и в..
Изневярата на Росинант или пътните сръбски неволи на оръженосците Антон Митов и Кин Стоянов, директор на програма "Христо Ботев" на БНР, които придружават самия Дон Кихот – актьора Руси Чанев, до Братислава и Виена, където в българските културни центрове и училища бе представен новия прочит на романа на Иван Вазов "Под игото". Как учениците от..
Културен код "Мръсно" задаваме в това издание на "Terra Култура" заедно с визуалния артист и фотограф Боряна Пандова . Нейната нова изложба е част от дългогодишния цикъл "Обекти на невниманието" и предстои да бъде открита на 11 март (вторник) в столичната галерия "Синтезис" , където ще остане до 6 май. Куратор е Надежда Павлова. "Удобно е..
На 28 февруари 1947 година е роден яркият български поет Янаки Пртров, известен на децата като Чичо Чичопей. От три години се провежда Национален..
Отиваме в града на липите, където днес отбелязват Световния ден на социалната работа с празничен концерт в Държавната опера – Стара Загора. На..
Радослав Свирецов е пейзажен фотограф и архитект. Казва, че постоянно предизвиква себе си, за да открие скритите красоти на природата и градската среда...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg