Георги Господинов разказва за литературните истории от последния век, останали в сянка, в новата си книга „В пукнатините на канона. Провинции, аероплани, лексикони“.
Тя имаше премиера в рамките на 37-ите Празници на изкуствата „Аполония“, непосредствено след представянето на учениците му от първия Майсторски клас по творческо писане.
В книгата се говори за всички онези малки неща, които не влизат в учебниците.
Например за българския аероплан, който е направил първата бомбардировка над Одрин през 1912 година; за левовете, на които са изобразени дейци, свързани с литературата и книжовното дело, и за историята на антологията в тях; за лексикона – единственият източник, който дава познание за това какво е вълнувало децата от късния социализъм.
„Дълго сме живели в някаква монументална система и мисля, че ни е писнало на всички. Аз съм от това поколение, което иска да види пукнатините, малкото, невидяното, живото още“, сподели в „Артефир“ Георги Господинов.
С тази книга той за пореден път доказва, че миналото е личен въпрос, който трябва да си зададеш сам. Спомен, към който е опасно да се връщаш с компания, особено ако тя е цяло едно общество.
В кое време живееш обаче, когато бъдещето ти е отказано, а настоящето е тревожно?
Как изобщо се разказва време, в което най-големият страх е да не се случи нещо и в което цари „култура на мълчание“?
За премълчаното и за перифериите на литературната история Георги Господинов пише в „В пукнатините на канона“.
Повече от разказа на писателя за новата му книга и за първия Майсторски клас по творческо писане на “Аполония“, в който седем души се учиха на чувствителност към света и към думите, на несигурност и свобода на мислене, може да чуете в звуковия файл.
Разговорът с Георги Господинов започва оттам с какво е по-различна „В пукнатините на канона. Провинции, аероплани, лексикони“.
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..
"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято на 2024 година. Изложбата става сега през ноември. Тя е предназначена за очите и сърцата на хората,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава слушателтие на "Нашият ден" с акцентите в програмата , която предстои да бъде обявена в завършен вид съвсем скоро. Една от звездите на международната литературна сцена, която ще гостува в България..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков, преподавател по фотография в НАТФИЗ. Темата бе фотографията – изкуство, вдъхновение и наследство. Теодора Нишков, фотограф и наследница на писателя Димитър Подвързачов, представи своето творчество..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg