Само 30% от населението на Доха са катарци

В столицата архитекти от световна величина смятат за висш комплимент да бъдат наети за построяването поредната приумица от метал и стъкло.

С наближаването на студения сезон топлолюбивците се замислят за горещи дестинации (ако Ковидът позволява). При постоянната експанзия на катарските авиолинии, които летят от полюс до полюс, все някога ще ви се случи да кацнете в Доха. При по-евтините билети престоите са чутовни, но това е повод да се запишете за един от безплатните турове, гишето за които се пада вдясно от прочутата огромна мечка в центъра на летище „Хамад“.

Ако не успеете да се класирате, градът е на 15 минути с такси от аерогарата. Колкото и гигантски да са небостъргачите, Доха внушава неуловима атмосфера на уют и древна история. Е, в Катар 200 милиарда долара брутен вътрешен продукт определено успяват да компенсират немилостивата природа.

В столицата, чието второ име е Ад-Доура, супермодерното сити съседства с исторически квартали, заобиколени от палмови алеи и широки булеварди. Също както високотехнологичните яхти се разминават в залива с традиционните платноходки дау, които продължават да се строят без употребата на нито един пирон. А формата им не се е променила от 4-ти век, когато Синдбад Морякът е стигнал с такава лодка чак до Индонезия. Защото територията на днешен Катар – 11,4 кв.км е една от люлките на цивилизацията. Този отрязък на Персийския залив се споменава от Птолемей през II век  Сл. Хр.

80 на сто от населението от близо 2 млн. души живеят в столицата Доха. А там едва 30 процента са местни. Останалите работят за тях. Коренното население си личи по дома - катарците обитават къщи с басейни, наемните работници – от обикновена стая в общежитие до апартамент на цял етаж в луксозен блок, в зависимост от поста, който заемат. Просперитетът на държавата определено се дължи на факта, че под пясъците на Катар дремят 15 %  от световните залежи на газ и несметни количества нефт. За разлика от водата, която в миналото се е събирала в долчинки при случайни валежи, а сега изцяло идва от морето. Милиони литри дневно се пречистват за пиене, за миене, за напояване на тучните зелени ливади и за освежаващите водоскоци на всеки ъгъл.

Доха на се е превърнала в търговски и финансов център, където всеки ден се издига нещо ново, а архитекти от световна величина смятат за висш комплимент да бъдат наети за построяването поредната приумица от метал и стъкло, с помощта на китайски, непалски и филипински работници.

Ако се случите в Доха по вечерно време, изгледът от Музея за ислямско изкуство към търговското сърце на града през залива е достоен за всяка пощенска картичка. А вие и фотоапаратът ви се оказвате в своеобразен „сандвич” между творбите на двама прочути архитекти – Жан Нувел и Ай Ем Пий.

Пред очите ви е яйцевидната „Бурж Доха” (бурж на арабски означава кула) на Жан Нувел – френският творец, носител на наградата „Прицкер” – архитектурният еквивалент на „Оскар”. Той е издигнал същите по форма, но различни по изпълнение постройки в Барселона и Лондон. Тукашната обаче напомня типичните за Доха гигантски гълъбарници, изработена сякаш от характерния за местните сребрари филигран. Нощем светлината сякаш пълзи по сградата и тя е ту златиста, ту оранжева, ту призрачно бяла. А конструкцията е създадена да понася безпрепятствено 50-те градусовата жега.

Зад гърба ви остава Музеят за ислямско изкуство. Той пък е създаден от друг носител на „Прицкер” – китаеца Ай Ем Пий, прочул се със стъклената пирамида пред „Лувъра”. За да сътвори сградата през 2008 г., 91-годишният архитект с месеци обикаля Египет, Испания, Индия, Сирия и Тунис, за да научи повече за исляма като религия и архитектура, преди да проектира музея в Доха. Мястото определено за сградата не му харесало и по заръка на Ай Ем Пий, катарците създали изкуствен остров в залива Корниш.

Макар отвън Музеят на ислямското изкуство да прилича на случайно нахвърляни кубове, архитектът е закодирал в тях косият женски поглед зад фереджето в извивките на прозорците. Някои намират експозицията за скучна, но вътре определено витае мистична атмосфера, породена от дърворезбите от старинни джамии, древни преписи на Корана, молитвени килими, скъпоценни ковчежета за реликви... Най-ценните експонати са на повече от 1400 години.

Сградата е осветена като произведение на изкуството и по хлад (разбирайте в малките часове на нощта) десетки жители на Доха идват с огромните си джипове в подножието на музея, разстилат одеяла и пиейки чай наблюдават светлините на града.

Поначало обиколката по крайбрежната алея „Корниш” – пеша или с кола ще ви напълни очите с красота, а ушите с шепота на палмите в парка и звънкия смях на водоскоците. Чак ако се вгледате внимателно ще забележите, че всяко дърво си има свое лично кранче за напояване. Ненапразно  катарците смятат  „Корниш” за най-красивото място в страните от Персийския залив.

Друго завладяващо кътче е амфитеатърът „Катара” – под открито небе, защото тук всяка капка дъжд се смята за изключително събитие. Каменната зала има 5000 места, а акустиката ѝ е толкова съвършена, че дори да шепнете, ще ви чуят до последните редове. Тук се провежда Катарският филмов фестивал, по чиито червен килим минават всички световни звезди. В „Катара“ гостуват най-именитите оперни певци, а по време на Катар оупън най-добрите тенисисти си оспорват милионния награден фонд. на свещи. Всеки от 5-хилядната публика намира светилник под столчето си и го запалва, за да придаде допълнително атмосфера на напрегната игра.

Снимки: Магдалена Гигова