Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Код жълто или какво ни казва видът на болно канарче

Снимка: Pixabay

Дори само видът на болна птичка активира имунната система на здравите ѝ съседи по кафез – са изводите от изследване, направено с необичаен лабораторен обект, какъвто са канарчетата.

„Интригуващо е, че визуален стимул може да активира имунната функция, казва Ашли Лов, ръководител на проекта и доктор по екология на заболяванията от Университета в Кънектикът, макар и за момента да не е ясно дали това активиране действително предпазва птиците.“

Знаем, че имунната система е онзи свръхбдителен механизъм, който през цялото време брани организма ни и мобилизира „войските си“ всеки път, когато се натъкне на патоген. Обикновено обаче, за да стане това, патогенът трябва да ни е атакувал.

„Има изследвания, които допускат, че предполагаема заплаха също събужда имунна реакция. Правени са експерименти, при които снимка на болен човек повишава отделянето на цитокини у здрави пациенти. Но досега не е изследвано дали близостта с болен може да провокира имунната система да реагира, отбелязва Лов.

Ако животните в природата могат да се подготвят имунологично при първия сигнал, че могат евентуално да се заразят, вероятно ще са по-добре подготвени, когато болестта наистина е налице“, казва още тя.

За да проверят хипотезата, Ашли Лов и екипа ѝ заразили десетина канарчета с патоген, предизвикващ конюнктивит и водещ до омърлушване и летаргия. Девет други птички били поставени в кафези така, че да виждат болните си събратя, но достатъчно далече, за да не прихванат вируса. В продължение на месец изследователите вземали кръвни проби от здравите птички и следили за различни аспекти на имунната им активност и наблюдавали повишена имунологична реакция.

„Изключително интересен експеримент - коментира и Дана Хоули, друг участник в проучването, много животни избягват инфекции, практикувайки дистанциране от болните индивиди. Разбира се, при социалните видове това има своята цена. Но изследването хвърля нова светлина върху връзката на имунната с нервната система и способността да реагираме на потенциални заплахи.“

Повече за експеримента чуйте в „Науката не спи“ с Никола Кереков.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05