Далеч ли е дигиталното бъдеще? Как Covid-19 се отрази на процесите по създаване на електронна администрация? Що е то електронна администрация – кой се нуждае и кой се страхува от нея?
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Милена Стефанова, преподавател по публична администрация в СУ.
“Електронното управление, както е познато в теорията на публичната администрация, е изключително важно, за да улесни процесите на общуване.
Имаме два паралелни процеса, които никога не спират. Единият е общуването вътре в самата администрация на всяка една публична институция.
Независимо дали става дума за държавни институции или за университети, банки и други публични институции, е много важно администрацията да съкрати процесите, в които се обработват не само услуги за гражданите, но и вътрешната комуникация, която помага подработването на политиките и тяхното прилагане след това.
Вторият процес, който винаги се отразява много силно върху това, е общуването с гражданите като потребители на услуги. Но пък има и още една част от това общуване с гражданите, то е свързано с включването на гражданите в управлението и за т.нар. "гражданско участие".
Имаме, установени вече в законовата уредба, процедури за предварително обсъждане на нормативни актове – на централно и на местно равнище. Имаме процедури за обсъждане на проекти на стратегически документи, включването на гражданите е много важно.
И ако преди пандемията това можеше да се случва без проблеми на живо, с присъствено общуване, пандемията извади дигиталното общуване на преден план. Предизвикателствата бяха много. Някои от администрациите успяха да се справят бързо, други не чак толкова."
Къде сме в ЕС
"Имаме едни постъпателни движения в организирането на електронното управление в България. То изостава в сравнение с други страни, не бих казала, че изоставането е драстично. То е свързано с едни многогодишни усилия на правителства от различен цвят.
Доста дълго време беше подценявано създаването на интегрирана система за държавно електронно управление.
Напоследък имаме целенасочени действия от страна на държавните институции, особено със създаването на Държавната агенция за електронно управление. Даде се ясен знак, че трябва да говорим за интегрирана система, а не за справяне със ситуацията на всяка институция сама за себе си.
Публичната сфера трябва да бъде интегрирана по някакъв начин. Да могат по този начин гражданите да бъдат убедени и да имат доверие на тези начини на получаване на услуги и на общуване с администрацията.
Много години назад се започна предимно с изграждането на т.нар. "инструменти за пасивно включване на гражданите", т.е. с отварянето на администрациите през интернет като източник на информация за създаването на сайтове, които динамично да се развиват и да отразяват работата на институцията, така че гражданите да могат да се информират.
След информираността дойде втората стъпка – да започнем да правим активното участие на гражданите възможно чрез дигитални средства и получаването на все по-голям брой административни услуги."
Кой се страхува
"Не знам дали става дума за страхове или за създадени навици през толкова много години назад и една инерция. Съгласна съм, че пълното дигитализиране ще доведе до намаляване на броя на заетите в администрацията. Това не се харесва на много хора, не само в политическите среди.
Второто нещо е, че този манталитет е изграден върху съществуваща нормативна уредба, която трябва да бъде променена. Счита се, че с цел съхраняване и архивиране винаги трябва да имаме хартиен носител, който да се пази някъде."
Темата коментира в “Нашият ден“ и Александър Ненов, онлайн предприемач и автор на книгата „Интернет безопасност“
“Най-полезното за държавата е решенията за новите дигитализации да бъдат вземани от хора, които са правили бизнес.
Когато някой, който не е изкарал 1 лев, правейки бизнес, мисли платформа, която да подпомага бизнеса, винаги се стига до абсолютно неразбиране на казуса и неработещ продукт.
Много добър пример за това е Естония. От държава, догонваща Европа, която не блести с абсолютно нищо като залежи и история, се оказва дигиталният рай на Европа. Те просто въведоха дигиталното електронно правителство по такъв начин, че в момента, докато водим този разговор, можем да разгледаме сайта на правителството, да създадем фирма, банкова сметка, да намерим счетоводител и в рамките на края на този разговор, вече да имаме готов бизнес, който да може да работи на територията на Естония и то много по-спокойно, отколкото в България.
Държавите, които искат да са в 21-ви век, искат да направят бизнеса спокоен и да работи максимално бързо. Докато ние все още сме на нивото на Индия, където бюрокрацията е на най-високо ниво.
Но това е някакъв политически казус, той не е дигитален. Ако ние дигитализираме средата, така както трябва да бъде, както е в Естония, дори в САЩ, трябва да уволним около 150 до 200 хил. служители, които носят един лист от етаж едно до етаж две, след което го предават на трети човек, който го носи в съседната сграда. Тези хора са абсолютно ненужни за държавната администрация."
Чуйте разговора в звуковия файл.
Само два и половина месеца, след като с тържествена церемония и много гости от цялата страна беше официално открита първата и единствена по рода си частна природонаучна колекционерска сбирка у нас, наречена "Дивите животни на България", и биологът, ловецът, приятелят на животните и водещ на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев я посети в Батак...
Журналистката Златина Димитрова създава блога "Лицата на махалата", за да разкаже историите на хората, сред които живее, и да пресъздаде духа на района около "Пиротска" и Женския пазар. "Харесва ми, че дефиницията на махала обхваща мястото, хората и клюките, и раздумките. Районът, на който е посветен блогът, пасва много на това – казва Златина..
Информационната кампания "Нощ на прилепите" се провежда ежегодно от 1997 г. насам в повече от 30 държави по света, винаги в последния уикенд на август. Тази година събитието в София ще се състои на 30 август от 17:00 часа на главната алея в Борисовата градина. Организатор е фондация Bat World Bulgaria , която е част от международната..
Община Кнежа и Народно читалище "Борба 1896" представят "Джаз в парка" на 28 и 29 август от 18:30 часа. Входът е свободен. Повече за събитието, част от панаирните дни на град Кнежа, слушаме от редактора Ани Маринова, която разговаря с Искра Цанкова – секретар на Народното читалище и артдиректор на музикалния фестивал. Слушайте!
Веселин Истатков е магистър оптометрист, който в последните години е посветил професионалния си път на това хората да виждат по-добре. Тази мисия е и семейна традиция. Интересът към човешкото зрение наследява от майка си, оптик, която го вдъхновява да продължи пътя ѝ. Днес обаче тази професия е изправена пред сериозно предизвикателство...
Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" откри в Бургас първия си филиал извън столицата. Приемът на първите..
В рубриката "Разговорът" поставяме акцент върху реакцията на жителите на каварненското село Камен бряг и институционалния отговор след опитите за..
Веселин Истатков е магистър оптометрист, който в последните години е посветил професионалния си път на това хората да виждат по-добре. Тази мисия е и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg